Как "Америка на първо място" се превърна в "Тръмп на първо място"

"Чудесно е, че цените на петрола падат (благодарности, президент Т) - туитна на 25 ноември президентът на САЩ Доналд Тръмп.

По този повод в. "Вашингтон пост" цитира Бил Гейтс, който си спомня реплика на Тръмп: "Тръмп чува, че не Ви харесва какво прави Тръмп". Според писателката Джоан Роулинг начинът, по който Тръмп говори за Тръмп, "е ярък пример за трето Тръмплице". А може би това е знак, че след две години в Белия дом Тръмп се чувства по-комфортно в президентската си идентичност, допуска вестникът.

След като се поздрави в трето лице за поевтиняването на петрола, Тръмп смъмри централната банка за лихвената й политика. После и страните от Централна Америка, които се опитвали да "се отърват от някои хора и да ги изхвърлят" в САЩ, но вината всъщност била на демократите, пише Калина Любомирова от БТА.

В Деня на благодарността, когато източните щати бяха обхванати от силен студ, Тръмп възкликна: "Бруталният и продължителен взрив на студ може да счупи ВСИЧКИ РЕКОРДИ - а какво стана с глобалното затопляне?" Асошиейтед прес обясни: Тръмп не прави разлика между времето и климата. Времето е като настроението, което се мени всеки ден. Климатът е като личността, която е дългосрочна.

В кулминацията на протестите на "жълтите жилетки" във Франция президентът на САЩ написа в Тwitter: "Парижкото споразумение (за климата) не работи добре за Париж. Хората не искат да плащат големи суми пари, главно на страни от Третия свят (със съмнително управление), може би за опазване на околната среда. Протести и бунтове в цяла Франция. Те скандират: "Искаме Тръмп!" Обичам Франция".

Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан прикани американския президент да не се бърка в делата на Франция и добави: "Жълтите жилетки не протестират на английски, доколкото знам". Видеозаписите, публикувани в САЩ, на които хора скандират "We want Trump", са били направени месеци по-рано в Лондон, а не в Париж, установи отделът на Франс прес за проверка на фактите.

За първите две години от мандата си президентът на САЩ успя да разбие установените след Студената война международни отношения - нарече НАТО отживелица и разклати трансатлантическата връзка, поведе търговски войни по всички фронтове, изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата и от ядрената сделка с Иран и готви същото за Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег.

Демонстрира пренебрежение към десетилетни съюзници и одобрение към противници като севернокорейския лидер Ким Чен Ун (след като го нарече "Човекът ракета"), както и към руския президент Владимир Путин въпреки единодушната оценка на американските разузнавателни служби, че Русия се е намесила в предизборната кампания в САЩ за президентските избори през 2016 г.

На вътрешнополитическата сцена Тръмп си позволи атаки срещу съдебната власт, като нарече "Обама съдия" член на районен съд в Сан Франциско, блокирал президентска заповед за забрана на имиграцията, а самия съд нарече "позор". В необичайна публична реакция на неспирните нападки на президента срещу федералните съдилища председателят на Върховния съд Джон Робъртс заяви: "Ние нямаме Обама съдии или Тръмп съдии, Буш съдии или Клинтън съдии. Имаме великолепна група съдии, които дават най-доброто от себе си, за да въздават еднаква справедливост на всички, явили се пред тях. Тази независима съдебна система е нещо, за което трябва всички да сме благодарни".

Ще се задейства ли защитният механизъм на конституцията на САЩ за проверки и баланси?

Един от стълбовете на американската конституция е разделението на властите, при което управлението на държавата е поделено между различните видове власт - изпълнителна, законодателна и съдебна - и наред с това всяка от тези власти може да упражнява контрол над другите. Това е т. нар. система на проверки и баланси (checks and balances). Например президентите номинират съдиите в 9-членния Върховен съд, а Сенатът ги утвърждава. Системата се задейства, когато има съмнения дали някоя от видовете власт злоупотребява с правомощията си.

Досега законодателната власт - Конгресът, гласно или мълчаливо, подкрепяше президента Тръмп и не прибягваше до проверки и баланси, тъй като неговата Републиканска партия имаше мнозинство и в двете камари - Сената и Камарата на представителите. От началото на 2019 г. това ще се промени, след като на междинните парламентарни избори през ноември 2018 г. Демократическата партия спечели мнозинство в Камарата, а републиканците увеличиха мнозинството си в Сената.

Съдебната власт обаче затяга обръча около президента с разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за руска намеса в изборния процес през 2018 г. в полза на Тръмп и за евентуален сговор с предизборния му екип. "Лов на вещици" и "Няма сговор", повтаря Тръмп неуморно в Тwitter за разследването на Мълър.

Досега Мълър е предявил обвинения на около 30 души. Най-сериозният случай е с бившия адвокат на Тръмп - Майкъл Коен, който призна, че в предизборната кампания е платил, по нареждане на Тръмп, на две жени в замяна на мълчанието им за интимни връзки, които твърдят, че са имали с тогавашния кандидат за президент. Коен е осъден на три години затвор за нарушаване на закона за финансиране на предизборните кампании. След като бе произнесена присъдата, Тръмп заяви, че никога не е нареждал на Коен подобно нещо.
Но по-застрашителна за президента и обкръжението му е другата линия в разследването на Мълър - дали Тръмп, наричан в съдебните документи "Individual-1", е възпрепятствал правосъдието.

Ако специалният прокурор направи такова заключение, има възможност Конгресът да започне процес за импийчмънт или отстраняване от власт. Процедурата се задейства от Камарата на представителите, а самият съдебен процес протича в Сената. Друга възможност е да се изчака краят на мандата и след като загуби съдебния си имунитет, президентът да бъде изправен пред съда.

В книгата си "Фашизъм: предупреждение" бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарича Тръмп "първият антидемократичен президент" на модерна Америка. В страна с по-малко защитена демокрация той би се класирал за диктатор, защото натам го тласкат инстинктите му, смята Олбрайт. В други времена тя би била уверена, че такива импулси биват възпирани от американските институции: "Никога не бих помислила, че на 80-годишни възраст ще започна да се съмнявам в това", пише тя.