Защо на света му трябва Америка и Китай да се разбират

В САЩ подкрепата за отношения на сътрудничество с Китай бързо се изпарява. Все повече чувам оплаквания от бизнес лидери за структурни търговски проблеми. Военните са обезпокоени от агресивните геополитически ходове на Пекин. Влиятелни гласове и в двете политически партии използват все по-конфронтационен език. Тези основателни опасения водят към омагьосан кръг, в който всяко следващо негативно развитие още повече отравя и без това плиткия резервоар от добронамереност, пише Робърт Рубин, в. "Ню Йорк таймс".

Тази порочна цикличност трябва да бъде преодоляна. Деловите кръгове, политическите анализатори и медиите в САЩ трябва да създават климат, който да насърчава овластените чрез избори официални лица да се стремят към конструктивни отношения. Същото важи и за Китай, макар че там политическата система е различна. Лидерите и в двете страни трябва да признаят нашия императивен собствен интерес да работим заедно по изключително важните транснационални проблеми, и особено по двете смъртоносни заплахи, надвиснали над живота на планетата - ядрените оръжия и климатичните промени.

Нито една страна не може сама да се справя с тези заплахи, а съществуващите международни институции се оказват неадекватни. Най-добрият шанс за успешно справяне с тези належащи въпроси, както и с други транснационални проблеми като пандемиите, тероризма и киберсигурността, е двете най-мощни световни икономики да станат катализатори на глобални действия.

В разговор, на който неотдавна бях медиатор в Съвета за външни отношения, китайският външен министър Ван И засегна тази тема и отбеляза, че "историята ще запомни онези, които поемат водачеството в мъглата".

Най-сигурният начин това да се случи е да изградим конструктивни отношения между нашите две страни. В противен случай е наложително да оставим настрана нашите различия, за да се справим с тези две екзистенциални предизвикателства.

Двете най-големи икономики - Съединените щати и Китай, могат да зададат тон за глобални усилия срещу изменението на климата, като инвестират в технологии за чиста енергия, приемат строги правила за опазване на околната среда и насърчават своите търговски партньори да направят същото. (Разбира се, сегашното правителство не приема реалността на изменението на климата, но се надяваме, че бъдещите правителства ще признаят необходимостта от неотложни действия).

Необходимо е също така сътрудничество за справяне с разпространението или възможното използване на ядрени оръжия. Продължаващото разработване от Северна Корея на разпадащи се ядрени материали и ракети е явно нарушение на неотдавнашното й споразумение със САЩ. А и не само Северна Корея поражда такива опасения. Пакистан например има слабо правителство и несигурен контрол върху своя ядрен арсенал.

Човешката история е низ от чести конфликти. Ако не вярвате, че човешката природа може да се промени, има сериозен риск ядрените оръжия да се използват в даден момент от държавни или недържавни играчи.

Сътрудничеството между САЩ и Китай за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия между държавите, на отклоняването на ядрени материали към терористи и други рискове, ще ни даде повече сигурност.

Най-обещаващата перспектива за справяне с тези предизвикателства е връщане на икономическите отношения на нашите страни на стабилна основа. Насоката на отношенията се задава отгоре, така че е време президентите Тръмп и Си Цзинпин да уредят своите текущи търговски спорове в рамка, която дава приоритет на сътрудничеството.

Антипатията на правителството към Китай понякога изглежда предизвикана от ирационален гняв заради търговските дефицити. Почти всички водещи икономисти смятат теорията на президента, че търговските ни отношения трябва да се оценяват с оглед на двустранния търговски дефицит, за аналитично погрешна.

От друга страна, Китай е нарушил някои широко приети търговски и инвестиционни норми, например чрез субсидиране на износа, ограничаване на вноса, защита на националните компании, налагане на задължения да се купуват китайски продукти, а понякога и изисквания чуждестранните компании да споделят интелектуалната си собственост с китайски партньори.

Тези структурни политики представляват сложен проблем. Те са съставна част от китайския икономически модел и Съединените щати трябва да признаят, че не могат просто да изискват Китай да промени този модел. Китай, от своя страна, трябва да признае, че неговата система създава някои неприемливи последици в сферата на търговските отношения.

Тръгвайки оттам, двете страни трябва да могат да намерят разумни решения. Подходът на Вашингтон трябва да бъде многостранен и спокоен, обединявайки усилията с други страни, включително европейските ни съюзници, Бразилия, Мексико и Япония, за подход като единен блок към Пекин. Да се надяваме, че не е твърде късно да се тръгне по този път.

Успявали сме да преодолеем икономическите и политическите си различия в миналото. Когато бях министър на финансите през 1990-те години, Съединените щати и Китай работиха заедно, за да овладеят азиатската финансова криза. И въпреки че сегашното правителство се оттегли от Парижкото споразумение за климата, двустранното ни сътрудничество изигра съществена роля за постигането му през 2015 г.

Трябва да погледнем отвъд ежедневните заглавия за (търговските ни спорове) към далече по-належащия проблем за все по-острите търкания между САЩ и Китай. В името на бъдещето на човечеството, а да не говорим за нашите непосредствени икономически интереси, нашите две страни трябва да признаят, че имаме взаимен интерес от конструктивни отношения и да действат в съответствие с това.

* Робърт Рубин е бивш министър на финансите на САЩ в периода 1995-1999 г., а сега е почетен съпредседател на Съвета за външни отношения.

/БТА/