Иран не е Северна Корея - шоу дипломацията на Тръмп не е подходяща

На 30 юни американският президент два пъти влезе в историята. Тръмп стана първият действащ американски президент, който стъпи на севернокорейска земя (първият бивш президент стана Джими Картър, който посети Северна Корея през 1993 г.). Той направи това в рамките на среща с Ким Чен Ун - двамата лидери се срещнаха на границата между КНДР и Южна Корея (при КПП до селището Панминчжон), след което Тръмп по покана на Ким я пресече и отиде в севернокорейската страна.

Там двете уважаеми персони разговаряха известно време и след това заедно пресякоха границата, вече в обратна посока. Направиха изявления за пресата, след което отидоха да водят преговори, където към тях се присъедини южнокорейският президент Мун Дже Ин. Така Тръмп стана първият американски президент, водил тристранни преговори с участието на лидерите на Северна и Южна Корея, пише в."Взгляд".

Шоу дипломация

След края на преговорите Ким и Тръмп се споразумяха да създадат специални работни групи, които да ги продължат. Експертите се питат: ще стане ли малката крачка на Тръмп в Северна Корея голяма крачка в денуклеаризацията на тази страна?

Отговорът е очевиден - не, няма да стане. Ким Чен Ун е прагматик и няма никакви основания да се откаже от ядрения си арсенал. Ядреното оръжие е единственият инструмент, който защитава КНДР от внос на американска демокрация на крилата на бомбардировачите. Затова Северна Корея ще запази ядрения си щит на всяка цена и Тръмп разбира това и го приема. Той като още по-голям прагматик не си поставя за задача да принуди Ким да приеме денуклеаризация на всяка цена.

Тръмп предупреди Иран: Играете си с огъня!

Основната задача на американския президент е да направи така, че Северна Корея да не въвлече Източна Азия в ядрен Армагедон, а също така да премахне КНДР от хоризонта като дестабилизиращ фактор, най-малкото за периода на предизборната си кампания. Освен това да получи Нобелова награда за "постигане на мир на Корейския полуостров". И най-накрая, да демонстрира на Китай, че е способен да води пряк диалог със Сверена Корея, без китайско посредничество (за което Пекин би искал да получи нещо в замяна).

Тъкмо затова сега Тръмп иска да покаже на света, че има чудесни отношения с лидера Ким - дотолкова чудесни, че дори посети Северна Корея, пък било то само на границата. За да разберем това, да припомним, че преди 19 години визитата на Бил Клинтън в КНДР се подготвяше много месеци и в крайна сметка не се осъществи. Но тогава отношенията между Пхенян и Вашингтон бяха с една идея по-добри, отколкото са сега, и се базираха на конкретни въпроси и сътрудничество в продължение на пет години.

Разбира се немаловажно е отношението на самия севернокорейски лидер - Ким Чен Ун, който много повече от баща си е склонен към конструктивен диалог със Запада. Това обаче никак не намалява достойнствата на самия Тръмп. Както правилно пише редакцията на "Уолстрийт джърнъл", във външната политика Тръмп поставя акцент върху личните отношения и шоу дипломацията. Точно това се прояви и на срещата му с Ким.

Срещата им на върха е шамар за тези, които последните седмици говореха за криза в американско-севернокорейските отношения. За това, че след провала на февруарските преговори в Ханой Ким е готов да наруши споразуменията, постигнати година по-рано. Преговорите показаха, че сега между Тръмп и Ким всичко е чудесно и сегашното ниво на отношенията устройва и двете страни.

Иран не е Северна Корея

Сега е любопитно може ли тази шоу дипломация да се окаже успешна в отношенията на САЩ с други проблемни страни. Например редакцията на Си Ен Ен се пита: щом Доналд Тръмп успя да поговори с Ким Чен Ун, защо тогава да не може на същия принцип да се възстанови диалогът с Иран?

Причините са много. Преди всичко, в действията на Ким Чен Ун има доста по-малко идеология, отколкото при ръководителя на Иран (който, естествено, не е президентът Хасан Рохани, а духовният лидер Али Хаменей). Ким е прагматичен политик, чиято цел е постепенна и безопасна за действащия режим реформа и модернизация на Северна Корея.

Освен това Пхенян (въпреки войнствената си риторика) спокойно може да се откаже от конфронтационния подход към всички свои проамерикански противници в региона, дори към Япония. А Иран е въвлечен в екзистенциален конфликт с Израел и Саудитска Арабия, които всячески тласкат Тръмп към изостряне на отношенията с Техеран, включително чрез провокации (да си спомним историята с атаката срещу танкерите в Оманския залив).

Освен това американско-севернокорейските отношения не са отровени от грандиозна измама от страна на САЩ, аналогична на излизането на Тръмп от иранската ядрена сделка. Наистина американците са нарушавали Рамковото споразумение (сключено още от Ким Чен Ир през 1994 г. и предполагащо отказ на КНДР от създаване на ядрено оръжие в замяна на финансова, материална и техническа помощ от страна на САЩ) обаче, първо, това беше отдавна, и второ, тогава споразуменията бяха нарушавани и от двете страни.

И най-накрая - най-главното. Тръмп, бидейки прагматик, разбира, че не може нито да победи, нито да пречупи Северна Корея - с нейното ядрено оръжие, сплотено население, затвореност и умение да живее в условия на жестока изолация. Затова американският президент решава севернокорейския въпрос с дипломатически методи - така, както умее, посредством лична дипломация и шоу.

Що се отнася до Иран, Тръмп все още таи надежда да пречупи Ислямската република. И само тогава, когато разбере, че това е невъзможно, ще се опита рязко да смени подхода, да се усмихне широко и да направи иранско шоу.
 

/БТА/