Дотук: САЩ бяха главната военна сила в Азия, но това приключва

Активната модернизация на китайските въоръжени сили дълго бе описвана от експертите като "растяща мощ". Дефиницията може би е остаряла и Китай вече е способен да отправи предизвикателство на САЩ в много военни сфери.

До този извод стигна Центърът за изследвания на САЩ към университета на Сидни в Австралия. Авторите предупреждават, че американската отбранителна стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион е в безпрецедентна криза - за Вашингтон навярно ще е трудно да брани съюзниците си от Китай.

"Америка вече няма военно надмощие в Азиатско-Тихоокеанския регион - се казва в доклада. - И способността й да поддържа приемлив силов баланс изглежда все по-съмнителна."

Документът отделя специално внимание на изключителния арсенал от ракети, приети на въоръжение в Китай, които заплашват ключови военни бази на САЩ и съюзниците им. Според авторите "с прецизни удари тези съоръжения може да бъдат извадени от строя през първите часове на конфликта", пише Би Би Си, руска редакция.

За разлика от САЩ Китай от военна гледна точка не е глобална свръхсила. Нещо повече, малко е вероятно военните му амбиции изобщо да се простират толкова далеч (което впрочем може да се промени, защото Китай все пак разширява полека мрежата си от пристанища и военни бази в чужбина).

За момента световното влияние на Китай повече зависи от икономическата му мощ. Пекин не е обзет от онази страст да насажда сред другите своята вяра, заради която САЩ се стремяха към световно господство през целия 20-и век.

Китай изостава от САЩ и в сферата на меката сила. Той не може да предложи на света нито дънки, нито Холивуд, нито бургери, с чиято помощ да лансира китайските ценности в други страни.

Същевременно има доста признаци, че общият военен потенциал на САЩ все още значително надхвърля потенциала на Китай. Ядреният арсенал на Вашингтон (както и на Москва) е много по-голям от този на Пекин.

Освен това САЩ имат засега технологично предимство в области като събирането на разузнавателни данни, противоракетната отбрана и свръхмодерните военни самолети. Щатите могат да разчитат и на мрежа от военни алианси в Европа и Азия.

Китай не разполага с такава мрежа от военни съюзи. Но бързо настига САЩ в сферата на технологиите. Освен това за разлика от САЩ Китай, първо, се намира в Азия, и второ, насочва внимание тъкмо към този регион. И с оглед на тези два фактора може вече да бъде наречен свръхсила, напълно способна да конкурира САЩ.

Китай проучи американските войни и военните възможности на страната, след това разработи ефективна стратегия, неутрализираща традиционните източници на военната мощ на САЩ - не на последно място самолетоносачните групи от ключово значение за способността на Вашингтон да проектира сила в чужбина.

Избрал, казано на военен език, подхода на ограничаване и забраняване на достъпа и маневрирането, Китай се насочи към създаване на цял спектър от сензори и въоръжения, които да наложат на САЩ действия в райони, възможно най-отдалечени от китайските брегове.

Първоначално ставаше дума за изцяло отбранителен подход. Днес обаче все повече експерти стигат до извода, че Китай има възможност при нужда да изземе инициативата, убеден, че ще може да се справи с каквато и да било реакция от страна на САЩ.

"Китайските системи за защита срещу нахлуване подрониха способността на САЩ да проектира сила в Азиатско-Тихоокеанския регион. Това увеличава риска Китай да използва ограничени сили с цел постигане на победа, още преди Америка да може да отвърне, което съответно да подрони доверието към гаранциите за сигурност, давани от САЩ на съюзниците им в региона", смятат експертите.

В случай на въоръжен конфликт основната цел на Китай ще е да не допусне американците да преминат отвъд дългата островна верига, най-близката от заобикалящите страната. Става дума за район от Южнокитайско море - от южното крайбрежие на Япония до западните брегове на Филипините.

Освен това обаче Китай би желал да ограничи достъпа на американците и в по-далечни региони - вече в Тихия океан - с помощта на оръжия, способни да поразят дори американската база на остров Гуам. Пекин може да реализира тези планове благодарение на самолети и ракети с наземно базиране.

Пентагонът естествено е наясно с всичко това. След десетилетия военни действия единствено срещу терористи и бунтовници въоръжените сили на САЩ се реструктурират и модернизират с оглед ново противопоставяне между свръхсилите. По време на Студената война Вашингтон смяташе за основен противник Съветския съюз, а днес - на първо място Китай.

При все това авторите на доклада изразяват съмнения дали Вашингтон гледа на проблема достатъчно сериозно.

Те посочват, че "остарялата представа за себе си като единствена свръхсила, господстваща сред дипломатическия елит в САЩ, вероятно ще ограничи способността на Вашингтон да прави необходимите стъпки и отстъпки, за да постигне успех в Азия".

САЩ финансират без проблеми разработките и покупката на нови въоръжения, но бездруго имат да решават крайно трудна задача. "Америка е атрофираща сила, която не е достатъчно готова и екипирана, за да конкурира друга свръхсила", се казва в доклада.

Този доста отрезвяващ документ е изготвен в уважавано учреждение, намиращо се в Австралия - сиреч на територията на един от най-важните съюзници на САЩ в региона. Китай явно усеща, че е силен - това личи от военната политика, която води.

Лидерът на КНР Си Цзинпин не само че реши да даде отпор на американския президент Доналд Тръмп в продължаващата търговска война между двете страни, но зае крайно твърда позиция и по други спорни въпроси като демократичните демонстрации в Хонконг и китайските претенции спрямо Тайван.

Китайските въоръжени сили бе неизбежно да се развият до ниво, което би отговаряло на икономическата мощ на страната. Не един експерт обаче се опасява, че политиката на Тръмп още повече е влошила поначало трудната ситуация.

Мнозина американци например смятаха, че е време действията на Китай в търговията да получат отговор - но начинът, по който бе направено това, буди у някои експерти страхове, че в крайна сметка Вашингтон може да изгуби търговската война.

Външната политика на САЩ през управлението на Тръмп често издава недостиг на точна и ясна стратегия - прекомерно е повлияна от президентския Тwitter и отвличащи фактори като внезапните планове на американския президент да купи Гренландия.

Китай, напротив, твърдо е формулирал целите, към които се стреми, и е разработил стратегия, чрез която да ги постигне. А всъщност нищо чудно дори да е постигнал поставената цел.
 

/БТА/