В Близкия изток: САЩ са със заредено оръжие, но срещу кого?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля ответни мерки след нападението срещу саудитски петролни съоръжения. Той обаче има само няколко варианта за действие и още по-малко съюзници, пише в редакционна статия The New York Times.

Независимо дали са извършени от бунтовниците хуси в Йемен, шиитските бунтовници в Ирак или от самия Иран, нападенията с дронове срещу саудитски петролни съоръжения рано в събота представляват остра провокация срещу Съединените щати. И в този опасен момент президентът Тръмп разполага само с няколко варианта, с малцина съюзници, намален екип по националната сигурност и с малък рейтинг на доверие.

За момента остана неясно защо Иран или някое от неговите протежета очевидно се е стремял към толкова голяма ескалация на регионалното напрежение в този момент. Имаше някакви спекулации, че хардлайнерите в Иран може да се опитват да торпилират всяка възможност за среща между Тръмп и президента Хасан Рохани. Който и да е бил непосредственият причинител, атаката срещу основен енергиен източник в глобален мащаб е най-опасният развой на нещата, откакто миналата година Тръмп се отрече от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. и започна да възстановява икономическите санкции срещу Иран.

Въпреки че мишената беше Саудитска Арабия, ръкавицата беше хвърлена в краката на Тръмп и непосредственият въпрос беше как ще отговори той. До нападението президентът на САЩ изглеждаше заинтригуван от възможността да се срещне с Рохани на Общото събрание на ООН - този вид срещи на четири очи с противник като севернокорееца Ким Чен Ун предизвикват обилното медийно внимание, което носи удоволствие на Тръмп.

Тръмп запази мълчание през по-голямата част от уикенда след атаката, а отговорът му в неделя вечерта беше забележителен туит, че оръжието на Съединените щати "е заредено и готово за стрелба", но че той изчаквал да разбере от Саудитска Арабия как да постъпи. Междувременно държавният секретар на САЩ Майк Помпейо сочеше обвинително с пръст направо към Иран заради "безпрецедентното нападение срещу световните енергийни доставки", а Техеран отричаше неговите "непонятни и безсмислени" обвинения.
Това че Тръмп ще обуслови отговора си според предпочитанията на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - същият властелин, който въвлече кралството си и САЩ в изключително разрушителната гражданска война в Йемен и нареди убийството и разчленяването на журналист дисидент - е доста тревожно, когато на карта са поставени възможността за избухване на война и световните доставки на петрол.

Президентът обаче си остави само няколко други заслужаващи доверие съветници. Той редовно отхвърляше докладите на разузнавателните служби; уволни третия си съветник по националната сигурност Джон Болтън и още не е назначил нов; министърът на отбраната Марк Еспър е на поста само от месец; успешно отчужди големите си съюзници - макар че някои, включително Великобритания и Германия, осъдиха съботните нападения; изчерпа почти всички възможности за допълнителен финансов натиск върху Иран; а подкрепата му за саудитската война с бомбардировки в Йемен беше критикувана дори от конгресмени републиканци.

Когато трябва да реши сам как да действа, Тръмп обикновено предпочита да избягва конфликт. След като през юни Иран свали американски дрон, той отхвърли доводите на Болтън за ответен военен удар. В понеделник изрази същата неохота, посочвайки, че дипломацията "никога не е изчерпана до последните 12 секунди".

Това е разумно и Тръмп трябва наистина да проучи всяка възможност за дипломатическа развръзка, преди да заповяда военни действия или да остави Саудитска Арабия да реагира. САЩ в момента са изправени пред сериозна криза, за която нямаше друга действителна причина, освен непреодолимото желание на Тръмп да заличи наследството на президента Барак Обама, изоставяйки ядрената сделка, която има широка международна подкрепа.

Оттеглянето не беше придружено от нова стратегия, с изключение на "работа с нашите съюзници", сведени главно до Саудитска Арабия и Израел, и надежда, че иранското правителство ще бъде тласнато към нова сделка под натиска на възобновените санкции. В същото време Тръмп устоя на натиска на Конгреса да прекрати напълно американската подкрепа за катастрофалната саудитска кампания в Йемен.

Окончателният резултат е, че Иран сега очевидно увеличи залога, предизвиквайки Белия дом с нагла атака срещу съюзник, който е един от най-важните световни производители на петрол. Дойде моментът Тръмп да се консултира с Конгреса, с водещи индустриални държави, които зависят от близкоизточния петрол, и с военните и разузнавателните анализатори извън вътрешния си кръг.

/БTA/