Защо САЩ уби точно сега Солеймани и какво ще последва?

Убийството на генерал Касем Солеймани, командир на силите "Кудс" на Иранската революционна гвардия, представлява драматична ескалация от конфликт на ниско ниво между САЩ и Иран в такъв, чиито последствия могат да бъдат значителни, се чете в анализ на BBC.

Трябва да се очаква отмъщение.

Верига от действия и репресии може да доведе до приближаване на двете страни до пряка конфронтация. Бъдещето на Вашингтон в Ирак може да бъде поставено под въпрос. А стратегията на президента Тръмп за региона – ако има такава – ще бъде тествана както никога досега, се чете в материала, цитиран от БГНЕС.

Силите на "Кудс" са онзи клон на силите за сигурност на Иран, който отговаря за операциите в чужбина. От години, независимо дали е в Ливан, Ирак, Сирия или другаде, Солеймани е ключов подбудител за разработване и разширяване на влиянието на Иран чрез планиране на атаки или подкрепа за местните съюзници на Техеран.

За Вашингтон той беше човек с ръце, оцапани с американска кръв. Но той беше популярен в самия Иран. И на практика той води борбата на Техеран срещу широката кампания на външен натиск и наложените от САЩ санкции.
 
Това, което най-много изненадва не е, че Солеймани е бил в полезрението на президента Тръмп, а защо САЩ трябваше да го унищожат сега.

Техеран беше обвинен за поредицата ракетни атаки срещу американските бази в Ирак. Един цивилен изпълнител на САЩ беше убит. Но по-ранни ирански операции – срещу танкери в Персийския залив; свалянето на американски безпилотен летателен апарат; дори голямата атака срещу саудитски петролен обект – всички преминаха без директен отговор на САЩ.

Като отговор на ракетните атаки срещу американските бази в Ирак, Пентагонът вече нанесе удар срещу проиранската милиция, за която се смята, че стои зад тях. Това на свой ред предизвика нападението срещу американското посолство в Багдад.

Обяснявайки решението да убие Солеймани, Пентагонът се съсредоточи не само върху предишните му действия, но и настоя, че ударът е имал защитна цел. Генералът, гласи изявлението на Пентагона, „активно е разработвал планове за нападение на американски дипломати и членове на службите в Ирак и в целия регион“.

Големият въпрос е какво ще стане след това. Президентът Тръмп ще се надява, че с един драматичен екшън е разгромил Иран и е доказал пред своите все по-неспокойни съюзници в региона като Израел и Саудитска Арабия, че американската отбранителна система все още има зъби. Почти немислимо е обаче, че няма да има стабилен ирански отговор, дори и да не е незабавен.

Може ли в отговор Иран да превърне в мишени американски войници, разположени в Ирак? 5000 американски войници в Ирак са очевидна потенциална цел. Такива са и други видове цели, ударени от Иран или неговите сподвижници в миналото, пише още в анализът.

Напрежението в Персийския залив ще се повиши. Не е чудно, че първоначалното въздействие беше скокът в цените на петрола.

Но също така е възможно отговорът на Иран да бъде в някакъв смисъл асиметричен – с други думи, не просто "око за око". Той може да потърси широката подкрепа, която има в региона – чрез самите сподвижници на Солеймани, които той създаде и финансира.

Това може например да доведе до подновяване на обсадата на американското посолство в Багдад, поставяйки в затруднено положение иракското правителство и под въпрос присъствието на САЩ там. Могат да бъдат предизвикани демонстрации на други места като прикритие за нови атаки.

Ударът срещу командващия силите на „Кудс” беше ясна демонстрация на възможностите и способностите на американското военно разузнаване. Мнозина в региона няма да скърбят за смъртта на Солеймани.

Но това ли беше най-мъдрото нещо, което президентът Тръмп можеше да направи?

Колко добре е подготвен Пентагонът за неизбежните последствия? И какво ни говори тази операция за цялостната стратегия на Доналд Тръмп в региона? Промени ли се тя по някакъв начин? Има ли нова нулева толерантност към иранските операции?

Или това беше просто действие на президента, отстранил ирански командир, който той без съмнение е считал за “много лош човек”, завършва материалът на BBC.

(БГНЕС)