Изборите в САЩ се превръщат в съревнование на екстремисти?

Президентските избори в САЩ се превръщат в съревнование на екстремисти, пише Алексей Наумов в руския вестник „Коммерсант“ в материал, представен от Агенция "Фокус".

Да изгони президента на САЩ Доналд Тръмп от Белия дом и да върне Америка в благодатните дни на Барак Обама - това е може би на кратко програма за изборите през 2020 г. на умереното крило на съвременната Американска демократическа партия и тяхното протеже, бившият вицепрезидент Джо Байдън. По трудния път господин Байдън е неизменно придружен от двама блестящи спътници - копнеж и униние, които му помогнаха да постигне впечатляващи победи: четвърто и пето място в първите два щата, където се проведоха първични избори.

Нищо не предвещаваше бедата: цяла плеяда от високопоставени политици се изказаха в подкрепа на бившия вицепрезидент, парите течаха като река, анкетите показваха огромното предимство на основния демократичен кандидат. В кампанията му нямаше само едно - хора. По време на кампанията, събитията на Байдън почти винаги включваха по-малко хора от срещите, организирани от други, много по-малко известни политици, някои от които вече отпаднаха от надпреварата.

Скоро предстои третото гласуване, в Невада, и преди него Джо Байдън продължава същия „победен марш“, без да променя нито тактиката, нито стратегията. Хиляди хора дойдоха при всички основни конкуренти за митинги, при господин Байдън - малко над двеста. Разбира се, твърде рано е да се отписва опитния политик от сметките: преди Южна Каролина, където ролята на черните избиратели е значителна, а те са традиционният му електорат. Но очевидно е, че тезите „Тръмп е лош, аз съм добър“ и „Работих с вашия идол Барак Обама, всичко ще бъде като при него“ всъщност не вдъхновява избирателите.

Защото те се вдъхновяват от радикализма?

Бившият троцкистки радикал Бърни Сандърс, който заплашва финансовите магнати, индустриалните гиганти, богатите хора и експлоататорите с „данъчна експроприация“, е нетърпелив да вземе властта. Зад него стоят сплотена чета от безкористно верни привърженици, които бяха кръстени, „братята на Бърни“.

Парий, неудачник, когото никой дълго не приемаше сериозно, привлече най-мощната подкрепа на партийните маси и превзе политическата партия отвътре. Не Ви ли напомня за нещо?

Нима през 2016 г. Доналд Тръмп не тръгна по същия път. Бърни Сандърс прилича повече на него, отколкото изглежда: той вече започва да изпраща по дяволите медиите, които искат да отговаря на въпросите им. Да, веднъж обеща да даде пълен отчет за здравословното си състояние. После той се отказва от думите си - и какво ще му направят? Той не планира да говори за това къде ще получи парите за универсална безплатна здравна помощ и колко ще трябва да харчи за начинанието си. "Не знам, никой не знае!" - казва той на телевизионният водещ и не загуби нищо от това. Нека Ви напомня, че отказът на Елизабет Уорън, също почти социалист, но с похвална компетентност, да отговори на този въпрос, капитално свали рейтинга й.

Сандърс се е втурнал към президентските избори да се бори с популист точно като него. Доналд Тръмп не трябваше да спечели изборите през 2016 година. И по същия начин, Бърни Сандърс не би трябвало да стане толкова популярен. Наистина - накъде отива този свят?