Накъде отиват Съединените щати с тези бели стари мъже?

Средната възраст на американското население е 38 години, а само след 15 години белите неиспаноговорящи ще са под 50%. Кандидатите за президент обаче са на 73, 77 и 78 години. Накъде върви Америка с тези бели стари мъже?

Те са на 73, 77 и 78 и са много заможни: човек би могъл да помисли, че става дума за трима играчи на голф в някой старчески дом в Калифорния. Но става дума за друго: сегашният американски президент, който иска да бъде преизбран, е на 73 години. Неговият потенциален противник ще е на 77 или 78 години - в зависимост от това дали Джо Байдън или Бърни Сандърс ще победи в предварителните избори на Демократическата партия, пише Дойче веле.

78-годишният Майкъл Блумбърг вече се отказа от кандидатурата си, също както и Елизабет Уорън, която с нейните 70 години беше нещо като подрастващ политик в тази групичка.

Напред към геронтокрацията?

САЩ явно са на път да се превърнат в геронтокрация. Като мерило в случая може да послужи Бил Клинтън, чийто мандат завърши преди точно 19 години. Днес той е 73-годишен, с което все пак е значително по-млад и от Тръмп, и от Байдън, и от Сандърс. Има и друг характерен показател: средната възраст на населението на САЩ (38 години) е точно наполовина по-ниска от тази на кандидат-президентите.

И още нещо: обществото в САЩ е твърде разнородно. Днес белите неиспаноговорящи американци все още са мнозинство, но броят им се топи прогресивно. До 2045 година навярно те ще са под 50% от населението. И тъй като в САЩ, както и на почти всички други места по света, половината от населението са жени, избирането на един възрастен бял мъж за президент на държавата явно се превръща в истински анахронизъм.

Фактът, че въпреки всичко ще се стигне именно дотам, се дължи на структурен проблем - на американската избирателна система. Благодарение на нея побеждава не човекът, събрал най-многото гласове. Такъв беше случаят например с Хилари Клинтън, която през 2016 получи близо три милиона гласа повече от Доналд Тръмп, но това се оказа маловажно. САЩ имат избирателна система, която датира от времето на пощенските карети и която деформира изборния резултат точно два пъти.

Несправедлива избирателна система

Президентът се избира от избирателна колегия, но броят на делегатите в нея не е пропорционален на числеността на населението в съответните щати. По-малките щати с преобладаващо фермерско население са значително по-силно представени от останалите. Това означава, че гласовете на избирателите от тези щати имат по-голяма тежест за крайния резултат. Освен това всички американски щати, със само две изключения, предават делегатските си гласове на местния победител в гласуването, следвайки принципа "победителят получава всичко". Това означава, че подадените гласове за кандидат, който не излезе победител, всъщност остават без значение.

Резултатът от тези особености е, че изборите за президент всъщност се решават в няколко отделни щата. Анализатори предполагат, че на изборите през ноември Доналд Тръмп може би ще получи до 9 милиона гласа по-малко от съперника си от Демократическата партия. Но въпреки това той може да надделее в президентската надпревара, ако успее да спечели щатите Аризона, Флорида, Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин. Изборите във всички останали 45 щата на практика се оказват напълно ненужни. Възрастните бели кандидати и една остаряла и крайно несправедлива избирателна система са заплаха за американската демокрация.