Коронавирусът и политиката: Ще поеме ли САЩ курс към социализъм?

Експертите говорят за въздействието на пандемията на коронавируса върху президентската надпревара в САЩ, но ние вече знаем отговора. Ще победи сенаторът Бърни Сандърс или поне неговата философия, коментира американското издание The Washington Post в материал, представен от "Фокус".

Нашият поход (на САЩ - бел. ред.) към социализма започна преди десетки години и продължи да се разраства. Реакцията ни на коронавируса обаче ще го направи постоянен, тъй като избраните лидери от двете партии препоръчаха затварянето на бизнеса, наредиха на гражданите да не ходят на работа и обявиха, че нови драконови мерки очакват САЩ. След като нашата икономика беше опустошена и смазана за броени дни, почти никой не помисли за нестабилния баланс между свободата и рисковете.

Най-голямото разочарование беше президентът Тръмп, който в началото напълно правилно се опита да успокои населението и пазарите, но след като беше подложен на ожесточени атаки, се предаде. Тръмп повери страната на медицинските специалисти, които по очевидни причини се съсредоточиха единствено върху намирането на най-добрите възможности за справяне с вируса. За съжаление, никой дори не помисли за защитата на икономиката и гражданските свободи, които се нуждаят от такава дори в условия на епидемия.

Причината за целия този хаос беше вирусът, който според Университета "Джон Хопкинс" все още не е убил нито един човек под 10 години, а смъртността при него е от 0,2 до 0,4% при хора на възраст от 10 до 49 години. При по-възрастните този показател нараства, тъй като те често страдат от заболявания. Там смъртността достига 14,8% при хора на възраст 80 години и повече. Казаха ни, че ограниченията и карантината са единственият възможен начин за защита на най-уязвимите. Би било интересно някой да попита тези „най-уязвими“ и да разберем дали са съгласни с разрушаването на икономиката.

Но снежната топка вече се търкаля и се уголемява от щат на щат. Една директива води до друга. На милиони хора е наредено да стоят у дома, където да чакат държавата да им позволи да излязат навън. Няма съмнение, че някои части на страната страдат повече и се нуждаят от по-строги и ефективни мерки.

Но да мериш всички с един аршин е катастрофа, и едва сега започваме да виждаме нюансите и да осъзнаваме как можем да намалим опасността за възрастните хора и тези, които са най-уязвими. През последните дни Тръмп намекна, че скоро може да промени курса и да премахне федералните ограничения. Но вече е късно. Икономиката не може да се включва и изключва като автомобилен двигател.

Живеем в свят, в който политици от двете партии ни обещават живот без болка и без последствия. Това важи и за президента. Когато започнаха призивите за по-голяма намеса в борбата с коронавируса, Тръмп обеща, че хората на почасова работа „няма да загубят заплатите си“ и „няма да бъдат наказани за нещо, за което не са виновни“.

Но в реалния живот понякога се случват лоши неща не по наша вина и обикновено трябва сами да се справяме със ситуацията и да преодолеем трудностите. Само в една страна на фантазиите, каквато е нашата, хората могат да мислят, че никой няма да загуби заплатата си, независимо колко компании са затворени и без значение колко работни места са загубени. Авиокомпаниите, туризма и хотелиерството могат да бъдат спасени. Големите компании и малките предприятия могат да получат заеми с ниска лихва. Милиони американци ще получат помощи от 1200 долара, повече от веднъж.

Ако губернаторите нямаха достатъчно основание да повярват на федералното правителство, те вероятно щяха да си помислят два пъти, преди да закрият бизнеса и индустрията си. Но те почувстваха, че могат да действат безнаказано, осъзнавайки, че колкото и компании да бъдат затворени, без значение колко хора загубят работата си в името на обществената безопасност, федералните власти ще се притекат на помощ.

И бяха прави. Нашите лидери се съгласиха да отделят трилиони долари, за да преборят последиците от икономическата катастрофа, която самите те създадоха. Разходът ще бъде такъв, че помощите и стимулиращите пакети от 2008-2009 г. ще изглеждат като модел за пестеливост.

През февруари 2019 г., в изявление, свързано с епидемията, Тръмп каза:

„Америка беше създадена на базата на свободата и независимостта - без намеса от властите, без господство, без контрол. Родихме се свободни и ще останем свободни. Днес отново подчертаваме, че Америка никога няма да бъде социалистическа страна".

Ти да видиш

Прекосихме Рубикон. Когато историците говорят за момента, в който американската икономика е преминала от пазарен капитализъм към демократичен социализъм, те ще посочат тази седмица. Ако погледнете отдалеч, всичко това изглежда като катастрофа на самолет на забавен кадър. Когато димът се разнесе, мизерните останки от онази Америка, за които някога познавахме, ще лежат на мястото на катастрофата.

Нарастващото влияние на привържениците на лявото правителство, водено от хора като Бърни Сандърс, Елизабет Уорън и Александрия Окасио-Кортес предизвика опасения сред много демократи, че на техните кандидати ще бъде лепнат етикета социалисти. Те няма от какво да се притесняват. Сега всички сме социалисти.