Каква трябва да е политиката на САЩ срещу ядрената програма на Северна Корея?

Администрацията на Байдън се ангажира да продължи "калибрирана" дипломация към Северна Корея, която да убеди лидера Ким Чен Ун да спре безумните си опити да произвежа ядрено оръжие, което може да бъде доставяно.

Но това е напразна надежда. Вместо това светът и особено САЩ трябва да намерят начин да живеят със Северна Корея, която е въоръжена с "Бомбата" и трябва да насочат усилията си към това да не позволят Ким да я използва или продава.

Дискусиите с редица лица, които са имали работа със севернокорейското правителство или са наблюдавали действията на управляващото му семейство, са убедили експертие, че нито един Ким - нито Ким Чен Ун, нито баща му, нито дядо му - никога не е имал намерение и няма да се откаже от търсенето на преносимо ядрено оръжие.

Също така Ким няма вероятност да се откаже от такова устройство, след като то може да бъде внедрено. Всъщност Северна Корея очевидно разполага с произволен брой такива устройства - някои анализатори казват, че може да са повече от 60, въпреки че доставките все още са в процес на разработка.

Това ни води до сферата на това, което може да е възможно и постижимо, пише CNN. За Ким притежанието на ядрено оръжие е въпрос на екзистенциално оцеляване. Неговият краен страх несъмнено е да не последва съдбата на либийския полковник Муамар Кадафи - измъкнат от дренажна тръба от бунтовници и екзекутиран, което бе пряка последица от решението да се откаже от собствената си ядрена програма, която позволи на враговете му на Запад да подкопаят режима му.

Все пак не е ясно дали президентът Байдън или неговите основни съветници са готови да приемат идеята за ядрена Северна Корея. Джо Байдън заяви, че всяка дипломация "трябва да бъде обусловена от крайния резултат от денуклеаризация". В същото време той и екипът му с основание отхвърлят подхода на бившия президент Доналд Тръмп , който се съгласи да премахне всички санкции в замяна на това Северна Корея напълно да прекрати своята програма за оръжия и да демонтира всички устройства. Разбира се, Ким отхвърли изцяло предложението при последната им среща в Ханой.

"Нашата политика няма да се фокусира върху постигането на голяма сделка, нито ще разчита на стратегическо търпение", каза секретарят на Белия дом Джен Псаки, след като обяви миналия месец, че администрацията е завършила месечния си преглед на политиката в Северна Корея. "Нашата политика призовава за калибриран практически подход, който е отворен и ще изследва дипломацията с КНДР за да постигне практически напредък, който увеличава сигурността на САЩ, нашите съюзници и разгърнатите сили", каза тя.

Изключително похвална цел. Но стъпките, необходими за достигането й, и формата на крайния резултат са толкова важни за запазването на мира - дори и с ядрено въоръжение - на Корейския полуостров.

Същността на всеки такъв план трябва да лежи върху това Съединените щати намират начин да убедят Севера да се присъедини към глобалния клуб за неразпространение на ядрено оръжие. Имплицитно би било приемането, че тя вече има оръжие. На свой ред Северът ще трябва да направи оръжията и тяхната сигурност ясно видими и отворени за проверка.

Китай има всички стимули да се придържа към такъв план и да види, че Северна Корея зачита нейния дух и дума. Байдън трябва да убеди Си Дзинпин да посредничи в отношенията им с Ким. В същото време Ким, както и Си, трябва да разберат, че ако Северна Корея изстреля ядрено оръжие на която и да е чужда сила, Съединените щати са способни не само на целенасочена ядрена атака срещу столицата на Пхенян, но и да превърнат цялата Северна Корея в радиоактивна стъклена купа.

Вярно е, че САЩ е малко вероятно да се ангажират в пълномащабен ядрен обмен, който може да унищожи и Южна Корея и да нанесе огромни щети на Китай, но също така е вярно, че Пекин не би искал ядрен удар върху съседката си, тъй като източната провинциална столица на Китай от Далиан е на едва 200 мили от Пхенян, а Пекин е на едва 500 мили на запад.

Друг краен резултат, който просто не е поносим: продажбата на северната ядрена или ракетна технология в чужбина. Има индикации, че КНДР се е впускала в подобни приключения в миналото. Твърди се, че Пхенян е помагал на бащата на пакистанската бомба - A.. Кю. Хан, при производството на Критрони или ядрени тригери, още през 90-те години. По-късно международните инспектори разкриха доказателства, които сочат, че Северът е снабдил Либия с почти два тона уран и обогатен уран хексафлуорид през 2001 г.

Към 2007 г. Северна Корея помага на Сирия да изгради ядрен реактор в пустинята, който в крайна сметка е бил унищожен при израелски въздушен удар . Преди четири години доклад на ООН предполага, че Пхенян е предложил за продажба на всички желаещи, обогатени с литий-6 изотопи, използвани в производството на термоядрени оръжия.

Северът твърди, че е детонирал първата си термоядрена експлозия през септември 2017 г., въпреки че това не е потвърдено.

Като фактор трябва да се вземе и поведението на Северна Корея в миналото. През 1985 г. Пхенян, под натиска на Съветския съюз, стана страна по договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО). Но след това, в пристъп на пика, бащата на Ким се оттегли от споразумението 18 години по-късно. През 2009 г. Северна Корея нареди на всички инспектори на ООН да напуснат страната.

И все пак администрацията на Байдън изглежда няма много други работещи алтернативи, освен да намери път към това Ким да бъде примамен или принуден да се върне в процеса - независимо дали с моркови или пръчка от реални, изпълними санкции, особено чрез привличането на Китай в процеса, което да е нещо повече от просто устни договорки. Един от водещите американски преговарящи със Северна Корея, Евънс Дж. Р. Ривър, казва, че САЩ "трябва да изтласкат севернокорейците от всеки възможен ъгъл, така че всяка сутрин, когато Ким Чен Ун се събуди, да се чуди дали ще изкара до края на деня".

Ривър прави пауза, след което добавя: "Убеден съм, че той е рационален актьор."

Байдън и неговите преговарящи трябва да намерят някакъв начин да убедят Ким, че разбират неговите нужди, но че той трябва да разбере колко е задължително да дойде на масата за преговори като отговорен член на общността на нациите и на ядрените сили. Това е най-добрата гаранция за дългосрочнотооцеляване в Северна Корея и, разбира се, на Ким Чен Ун.