Нови съмнения: Имал ли е помощник Лий Харви Осуалд за убийството на Кенеди?

Пенсиониран агент от Тайните служби, присъствал на убийството на Джон Ф. Кенеди, говори за първи път, 60 години след събитието, за да оспори официалната версия, подхранвайки теорията, че може да е имало втори стрелец.

Пол Ландис хвърли съмнение върху обяснението за "магическия куршум" за един от изстрелите, направени от Лий Харви Осуалд, който е преминал през президента и е причинил няколко рани на Джон Конали, губернатор на Тексас.

88-годишният Ландис казва, че е извадил куршума от задната част на седалката зад Кенеди

Комисията Уорън, официалното разследване на убийството на Кенеди, стигна до заключението, че единият куршум трябва да е минал по необичаен път през гърлото на Кенеди отзад, удряйки дясното рамо на Конъли, след което ранявайки гърба, гърдите, дясната китка и лявото бедро.

Това беше ключът към официалната присъда, че Осуалд сам е стрелял три пъти от шестия етаж на хранилището на тексаските училищни книги, сграда с изглед към пътя, ранявайки Кенеди с първия "магически куршум", пропуснал го с втория, а след това го убива с третия изстрел към главата.

Ландис, който е написал книгата The Final Witness, която ще бъде публикувана следващия месец, казва, че първоначално е вярвал, че Осуалд е бил самотен стрелец, но сега поставя под въпрос това заключение.

"В този момент започвам да се съмнявам в себе си", признава той пред The New York Times. "Сега започвам да се чудя."

Ландис е назначен да защитава Джаки Кенеди при посещението в Далас на 22 ноември 1963 г. и стои на стъпалото на кадилака непосредствено зад лимузината, превозваща президента, първата дама, Конъли и съпругата му.

Когато чува първия изстрел, Ландис се обръща, за да погледне през дясното си рамо в посоката на изстрела, но не виджда нищо. Когато се обръща назад, вижда, че Кенеди да вдига ръце и осъзнава, че президентът е бил оцелен.

Клинт Хил, неговият колега, скача върху колата на президента, когато проехтяват още два изстрела. Ландис казва, че е трябвало да се наведе, за да не бъде опръскан с кръвта на президента, а Хил се обърнал към него с палец надолу, сигнализирайки, че Кенеди е мъртъв.

Превозните средства се отправиха към болницата Parkland Memorial, където Ландис казва, че е намерил куршум, заседнал в седалката зад мястото, където е седял Кенеди. Той го извадил и възнамерявал да го предаде на следователите, но в объркването го поставил на носилката на президента.

По-късно е открит на носилката на Конъли, което кара Ландис да предположи, че носилките трябва да са се ударили една в друга и куршумът да се е прехвърлил от едната на другата.

"Там нямаше никой, който да осигури охраната на местопроизшествието и това беше голяма, голяма грижа за мен", казва той. "Всички агенти, които бяха там, бяха фокусирани върху президента. Всичко това се случи толкова бързо и аз просто се страхувах, че това е доказателство. Веднага разбрах, че е много важно и не исках да изчезне или да се изгуби. Така че си помислих: "Пол, трябва да вземеш решение" и го сграбчих."

Комисията Уорън не интервюира Ландис. В доклада се казва, че "елиминира носилката на президента Кенеди като източник на куршума", защото той останал на носилката, докато лекарите се опитвали да спасят живота му, а коршумът не е бил изваден, докато Кенеди не беше поставен в ковчег.

Ландис е категоричен, че е поставил куршума до тялото на Кенеди. Разследващите казаха, че е изстрелян от пушката Mannlicher-Carcano, открита в Тексаския хранилище на училищни книги.

Въпреки че куршумът е бил в почти девствено състояние, последователни експерти са стигнали до заключението, че той вероятно е поел по странната траектория, която му е спечелила прякора.

Ландис предполага, че не е проникнал дълбоко в гърба на президента и е изскочил отново в колата, което означава, че не куршумът е ранил Конъли.

Отдавна съществува конспиративна теория за втори снайперист на "тревистия хълм" близо до мястото на стрелбата, който е имал ограда, която би била идеалното прикритие.

Джералд Познър, авторът на Case Closed, книга от 1993 г., която заключава, че Осуалд е действал сам, казва, че историята на Ландис не допълва нищо.

"Спомените на хората обикновено не се подобряват с времето", казва той. "Дори да приемем, че той описва точно какво се е случило с куршума, това може да не означава нищо повече от това, че сега знаем, че куршумът, който е излязъл от губернатора Конъли, е направил това в лимузината, а не на носилка в болницата в Паркланд, където е бил намерен."

Ландис казва, че никога не е бил привърженик на теориите на конспирацията и просто е искал да разкаже какво е направил по онова време и да остави на другите да направят своите заключения. "В този момент няма цел", признава той. "Просто мисля, че мина достатъчно време, за да трябва да разкажа историята си."