Време на рекорди: Температурата в Невада стигна 49C

Лас Вегас поставя рекорд за жега от 117 градуса по Фаренхайт (47.2°C) през 1942 г., който остава недостижим за цели 82 години. Температурите достигат същото ниво още четири пъти, всичките след 2005 г., без да поставят нов рекорд. Но през 2024 г. ситуацията се промени.

Рекордът беше счупен — и то не с малко. На 7 юли температурата на летище Хари Рийд в Парадайс, Невада, достигна 120 градуса по Фаренхайт (49C).

Това лято рекорди се чупят по целия свят, след като за 13 поредни месеца се отбелязват най-високите средногодишни глобални температури в историята. Най-малко две големи научни агенции наскоро обявиха, че юли е поставил нов температурен рекорд, като същевременно са отбелязани и двата най-горещи дни в световен мащаб в записаната история. Сега има повече от 95% вероятност тази година да надмине 2023 г. като най-горещата година откакто се води статистика.

Но не само че температурните рекорди се поставят по-често от преди. Много от тези температурни пикове надвишават местните рекорди с големи разлики. Това предизвиква нов интерес сред учените, които моделират бъдещото затопляне, докато планетата продължава да се нагрява с бързи темпове.

Поставянето на нови рекорди за екстремни горещини е станало очаквана последица от темповете на климатичните промени сред учените, които ги изучават. Климатолозите обикновено представят опасностите, като сравняват условията, които биха се развили след повишаване на средните температури с 2°C или 3°C. Но когато става въпрос за мащаба на новите температурни рекорди през следващите десетилетия скоростта на затопляне може да изиграе водеща роля.

Това е основен въпрос, повдигнат от изследванията на Ерих Фишер, климатолог в Цюрихския технологичен институт (ETH Zurich). Фишер започва да се замисля преди няколко години дали светът наистина вижда как рекордите падат по-драматично. Моделирането на екстремни топлинни вълни в САЩ го довежда до заключение, което е толкова необичайно, че той първоначално го отхвърля. В своите данни той наблюдава възможността през следващите десетилетия да има „рекордни екстреми, почти невъзможни без затопляне“, пише той в статия от 2021 г.

Този анализ се оказва валиден в реалния свят. Четири седмици след като списание приема неговата статия, западна Северна Америка преживява аномална топлинна вълна с точно такава мащаб, какъвто той е прогнозирал. Едно село в Британска Колумбия чупи 84-годишния канадски рекорд за горещина от 45°C (113F) три дни поред, достигайки 49.6°C (121.3F). На следващия ден пожар унищожава голяма част от селото, убивайки двама души. Екип от учени по-късно обявява тази вълна сред шестте най-интензивни топлинни вълни, регистрирани някога.

„Климатът в момента се държи като човек, който би скочил метър по-далеч от всеки преди него“, казва Фишер. „Бихте помислили, че това е атлет, използващ стероиди.“

Фишер открива, че подобни екстремни скокове могат да станат до седем пъти по-чести до 2050 г. в сравнение с последните 30 години, ако светът продължи да поддържа високо ниво на емисии на парникови газове.

Той прогнозира, че високите температури ще станат по-чести. Топлинна вълна, която се е случвала веднъж на 1000 години между 1951 и 2019 г., ще се превърне в събитие веднъж на 100 години до около 2020 г., според неговото изследване. Тази не толкова необичайна топлинна вълна ще се превърне в събитие веднъж на 40 години до средата на 2020-те.

Трудно е да се наблюдава новите топлинни рекорди, отчасти защото има толкова много начини да се определи топлинно събитие. Максимална температура за един ден? Средно висока за три дни? И на каква площ? Дори в добре наблюдавани региони, включително САЩ и Европа, данните са неубедителни.

Вземете Обединеното кралство за пример. Температурите достигат 40°C (104F) за първи път през 2022 г., а броят на дните над 30°C (86F) се е утроил. Въпреки това, количеството данни, което учените биха нужда, за да определят дали климатичните промени причиняват увеличаване на рекордите, е огромно, казва Майк Кендон от UK Met Office.

Засега няма достатъчно отклонения в данните за времето, за да се наблюдава явлението заключително в реалния свят, вместо да се проектира в научни модели. Но примерите, които са се случили само през последната година, стимулират въображението: най-горещата температура, измервана някога в Африка през юни, 50.9°C (123.6F), се установява в Асуан, Египет, надминавайки 63-годишния национален рекорд с 0.6C. Коста Рика достига 41.5°C (106.7F) през март, с 1.1C по-висока от рекорда през 2010 г.

Комбинацията от всичко това означава големи температурни скокове в световен мащаб. Миналия септември беше световният рекорд беше подобрен с такава огромна разлика, че американски климатолог незабравимо го нарече „абсолютно шокиращо.“
 

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria