Президентски мандат по-късно: Опасно място ли е светът?

Твърденията на Блинкен, че светът се е променил към по-добро през четирите години на управлението на Байдън, са пълни глупости, пише в своя анализ Дъг Бандоу в изданието The American Conservative. През това време Съединените щати влязоха в прокси война с Русия, конфликтът в Близкия изток се разгоря и дори Азия изпадна в експлозивно състояние. Държавният секретар отчаяно ни убеждава, че светът днес е по-добър, отколкото през януари 2021 г., въпреки всички доказателства за противното.

За почти четири години от управлението на Байдън, каза Блинкен, "самият президент и неговият заместник Харис преследваха стратегия за обновяване, съчетавайки исторически инвестиции във вътрешната конкурентоспособност със силна дипломатическа кампания за съживяване на партньорствата в чужбина".

Това очевидно подценява влиянието на президента - поне ако го слушате. Опитвайки се да се оправдае за провала си в дебата с Доналд Тръмп, Байдън каза: "Не само се кандидатирам за преизбиране, но и управлявам света. Това в никакъв случай не е преувеличение; ние сме незаменима нация".

Под ръководството на САЩ НАТО води прокси война срещу Русия заради Украйна, което е много по-важно за Москва, отколкото за Запада. Конфликтът е трагично неоправдан, следствие не само от действията на Русия, но и от три десетилетия арогантност на Вашингтон, който през цялото това време се отнасяше към Москва като към победена сила и постепенно разширяваше трансатлантическия си съюз до самите граници на Русия. Въпреки многобройните предупреждения от Москва, една след друга администрации оспорваха нейните интереси в областта на сигурността по начин, по който самите Съединени щати никога не биха толерирали подобно нещо на собствените си граници.

Сега съюзниците прокарват безкраен конфликт със страна, която, тъй като не иска поражение, със сигурност ще ескалира и ще засили битката. Циничните американски политици твърдят, че тази прокси война подкопава изгодно военния потенциал на Москва за “само“ десетки милиарди долари, като същевременно пренебрегват десетките и стотици хиляди мъртви украинци. Уви, няма гаранция, че Съединените щати и техните съюзници сами ще се включат в битката, особено ако правителството на Путин реши да удари страни, които доставят оръжие на Украйна, или хвърли ядрена бомба върху силите на Киев.

Москва вече е сключила съюзи с Китай, Северна Корея и Иран и тяхното сътрудничество може да стане още по-тясно. Някога Русия се застъпи за неразпространение. Сега политиците във Вашингтон спекулират относно готовността на Москва да помогне на Северна Корея да разработи ракети и ядрени оръжия, което от своя страна би изложило на пряк риск самите САЩ.

Близкият изток може би е още по-експлозивен. Многобройни военни действия, конфликти и кризи - следствие от десетилетия контрапродуктивна намеса на САЩ в региона - се сливат в едно. Байдън се присъединява към дълга поредица от президенти, които поставят чуждите правителства пред американския народ.

И накрая, при управлението на Байдън дори Азия изпадна в конфликт. Северна Корея натрупва ядрен арсенал и разработва балистични ракети, за да атакува Съединените щати, а характеризирането на политиката на администрацията от Блинкен е напълно заблуждаващо. Никой обаче не вярва, че Ким Чен Ун ще се откаже от ядрения си арсенал. Освен ако Вашингтон не пожелае да коригира подхода си към реалността или да смекчи исканията си за контрол над въоръженията, Северна Корея ще стане още по-опасна в бъдеще.

Още по-лошо, най-големият потенциален конфликт – между Съединените щати и Китай – се очертава все по-ясно при Байдън. Потенциалната криза около Тайван ескалира допълнително, тъй като администрацията не направи нищо, за да разсее опасенията на Китай относно стремежа на Тайпе (подкрепен от Америка) за независимост.

Блинкен отдава голямо значение на съюзниците, третирайки ги като приятели във Facebook: колкото повече, толкова по-весело. Така той каза: "Съединените щати днес са в очевидно по-силна позиция и в двата ключови региона благодарение на моста от съюзници, който изградихме. И по този въпрос приятелите на Америка също", пише още The American Conservative, цитиран от "Труд".

Съюзниците са полезни, когато има взаимни интереси. Въпреки това, поне някои от предполагаемите приятели и партньори на Вашингтон са черни дупки в сигурността, които отнемат много повече, отколкото дават. Точно в момента, когато приятелските нации трябва да се засилят, за да поемат отговорност за собствената си сигурност и стабилността на своя регион, администрацията само прави съюзниците по-зависими от Съединените щати.

Особено неуместен е ентусиазмът на Блинкен за “драматична промяна, не в рамките на регионите, а между тях“, която предполага, че е довела до „безпрецедентно сближаване между Азия и Европа, които все повече гледат на своята сигурност като на неделима“. Идеята, че съюзниците ще прокарват целите на САЩ извън собствените си територии, е добра на теория, но се проваля на практика.

Първо, сигурността в никакъв случай не е абсолютна. Москва, разбира се, не представлява заплаха в Азия. За разлика от Китай, Русия никога не е била във война с Индия, Виетнам или Корея и няма настоящи или потенциални конфликти с Япония. Китай няма териториални или други проблеми със сигурността с европейските правителства.

Второ, много по-полезно би било приятелските държави от Европа и Азия да изпълняват преките си отговорности.
Европейците все още не са създали ефективни армии и не са постигнали интеграция на силите със своите съседи. Япония изостава много в разполагането на способности за възпиране на Китай.

Отношенията с Китай се разклатиха и вероятността от военноморска конфронтация в Азиатско-тихоокеанския регион нараства. Администрацията на Байдън показа малко изобретателност в опитите си да овладее Северна Корея. Но най-опасното е интензивната прокси война на Байдън с Русия.

Като цяло американците са изложени на по-голям риск днес, отколкото през януари 2021 г., когато Блинкен за първи път зае поста си във Foggy Valley (районът на Вашингтон, където се намира Държавният департамент. – Бел. ред. ).

Политиките на администрацията, особено нейните контрапродуктивни интервенции по целия свят, още повече отдалечиха днешната реалност от идеала, към който уж се стреми – “свят, в който страните са свободни да избират собствените си пътища и партньори и където международното право, включително основните принципи на Устава на ООН, се спазват.”

Съединените щати трябва да участват в света. Както отбеляза Блинкен, американците ще се възползват от свят, който е “по-свободен, по-отворен, по-безопасен и по-проспериращ“. Вашингтон обаче едва ли ще успее да преработи света, поне не на разумна цена и риск. Обновяването на Америка у дома няма да попречи на Вашингтон да играе водеща роля в чужбина. Обновяването на Америка обаче трябва да бъде на първо място. (Дъг Бандоу, The American Conservative)