Пазарът нехае за най-големия от всички петролни шокове

Когато Израел нахлу в Ливан през юли 2006 г., цените на петрола скочиха с близо 10%, достигайки около 80 долара за барел. Бързо напред до наши дни и реакцията на цените беше удивително подобна. Боевете обаче са по-силни. Много, много по-силни. За доказателство вижте експлодиращите радиостанции и пейджъри, убийствата на лидерите на "Хизбула" и "Хамас" и залпа от ирански балистични ракети, ударили Тел Авив преди дни.

През 2006 г. енергийният пазар обмисляше дали доставките на петрол са изложени на риск. Тази обикновена спекулация, която малцина смятаха за вероятна, струваше 10% поскъпване. Сега знаем, че доставките на петрол са застрашени. Толкова много, че американският президент Джо Байдън публично предупреди Израел. „Мисля, че ако бях на тяхно място, щях да мисля за други алтернативи, различни от поразяване на петролни полета“, каза Байдън на 4 октомври. Шокиращо, но потвърждението от Белия дом за дискусия за израелска петролна атака си струва същите 10%.

Правилно или не, петролният пазар не реагира на риска от Близкия изток така силно, както преди. „Военната премия“ е по-малка и изчезва по-бързо. Приглушеният отговор е част от много по-широка тенденция на финансовите пазари: като цяло волатилността е по-ниска.

В миналото енергийният пазар определяше цените в сюжетна линия какво ще стане, която почти винаги включваше най-лошия възможен сценарий за петрола. Институционалната памет на търговските бюра беше здраво закотвена в петролната криза от 70-те години на миналия век и големите прекъсвания на доставките през 80-те (войната между Иран и Ирак) и 90-те години (нахлуването в Кувейт). Тази институционална памет я няма. Влезте в модерна зала за търговия с петрол и никой под 35 години (или може би дори 40) няма опит от първа ръка в дълготраен шок в доставките на петрол в Близкия изток. Ако не друго, живият опит е точно обратното: през последните две десетилетия прекъсванията бяха малки и краткотрайни. Всъщност последните прекъсвания на доставките бяха избор на потребителите на петрол: санкции срещу Иран, Венецуела и Русия.

Ако пазарът в момента ценообразува при най-лошия сценарий, това би изглеждало много като „майката на всички шокове в предлагането на петрол“. Сюжетът би бил следният: Израел нанася удари по иранския терминал за износ на петрол на остров Харг, откъдето Ислямската република доставя 90% от продукцията си; Техеран от своя страна отмъщава, като бомбардира нефтени полета в Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства, засягайки голяма част от глобалния добив. Веднага избухва всеобща регионална война, затваряйки Ормузкия пролив, корабния път за по-голямата част от близкоизточния петрол. Това струва много повече от 10% скок на цената.

Защо търговците са толкова оптимистични? Четирите най-опасни думи на Уолстрийт са „този път е различно“. С риск да изкуша съдбата, наистина усещането е различно. Има пет добри причини, поради които цената на геополитическия риск сега е различна от преди.

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria