Какво следва за НАСА и космическите пътувания под управлението на Мъск?

Когато през 2010 г. Нийл Армстронг и други ветерани-лунни легенди седнаха пред комисия на Сената на САЩ и сякаш се усъмниха в потенциала на търговските ракетоносители да помогнат на Америка да запази лидерството си в Космоса, Илон Мъск се разплака.

„Беше ми много тъжно да видя това, защото тези момчета са мои герои“, каза Мъск пред „60 минути“ малко след това, като се задушаваше, докато се опитваше да отговори на мрачните предупреждения на първия човек на Луната, че космическата програма на САЩ рискува да се насочи към „дълго спускане надолу към посредствеността“.
„Това, което се опитвам да направя, е да внеса значителна промяна в космическите полети и да помогна космическите полети да станат достъпни за почти всеки“, каза Мъск.
Армстронг, който е първият човек, стъпил на Луната през 1969 г., и Джийн Чернан, който е 11-ият през 1972 г., по-късно подчертаха, че желаят успех на Мъск и на други нови участници на търговския космически пазар. Въпреки това те също така предупредиха, че насоката на президента Обама за комерсиализиране на космоса може да има опустошителни последици във времето, парите и безопасността.

Във вторник компанията на Мъск SpaceX изстрелва Starship - своята мегаракета за многократна употреба за изпращане на хора до Луната и Марс - на шестия си изпитателен полет, пише The Times. Това ще бъде четвъртото изстрелване на SpaceX в рамките на само 48 часа, след като в неделя и понеделник три ракети Falcon 9 изведоха сателити в орбита.
Общо за 14 години SpaceX, която вече е оценена на 250 млрд. долара, е осъществила над 400 изстрелвания - 15 от тях с екипаж, като десет от тях са по договор с НАСА за транспортиране на астронавти до Международната космическа станция.
Много експерти по космическите програми и специалисти от бранша посочват този рекорд като причина, поради която близостта на Мъск с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп е добро предзнаменование за бъдещето на Америка в космоса, което може да постави както НАСА, така и търговския сектор на ускорен път към изпращането на хора на Марс.

„Вълнуващо е, че до президента седи човек, който се интересува не само от космоса, но и от заселването на Слънчевата система отвъд Земята... Мъск внесе тази смела идея за превръщането на хората в многопланетен вид, а Тръмп и Ванс [избраният за вицепрезидент] разбират престижа, който това ще донесе“, казва д-р Грег Аутри, заместник-ректор по космическата комерсиализация в Университета на Централна Флорида и гостуващ професор в Имперския колеж в Лондон.
Като назначен за съръководител на Департамента за правителствена ефективност на Тръмп, Мъск обеща да представи препоръки за предложени икономии в размер на 2 трилиона долара във федералното правителство. Той няма да си затваря очите за НАСА, чието собствено превозно средство за достигане до Луната и Марс - известно като Space Launch System (SLS) - е с 6 млрд. долара над бюджета и с шест години закъснение от графика.
Проектът се ръководи от НАСА в сътрудничество с международни партньори и търговския сектор, което на практика прави американската космическа агенция и доставчиците, включително SpaceX, съотборници, а не съперници. НАСА е сключила договор със SpaceX и аерокосмическата компания Blue Origin на Джеф Безос за изграждане на спускаемите апарати, които ще превозват екипажа от капсулата Orion на SLS в лунна орбита до повърхността на Луната.

Целта на НАСА за изпращане на четиричленен екипаж в лунна орбита през септември следващата година вероятно ще се измести поне за 2026 г., като ще се отложи и последваща мисия за качване на астронавти на Луната.
И все пак Мъск - с хвалби, които много експерти смятат за крайно нереалистични - вярва, че може да изведе кораб „Старшип“ без екипаж до марсианска орбита през 2026 г. и да закара хора там през 2028 г.
Само преди две години Тръмп презря Мъск като „глупак“, който строи „ракети за никъде“. След избирането му за президент Тръмп, който сега аплодира Мъск като „голям мислител“ и „човек, който поема рискове“, рядко е виждан без Мъск до себе си. 47-ият президент на САЩ може би ще намери за трудно да устои на предложението на Мъск за подход „Марс на първо място“.
Разтърсването на космическата политика при Тръмп може да включва отмяна на бъдещите итерации на SLS или дори пълното му отпадане - заедно с плановете на НАСА за Gateway, космическа станция в лунна орбита, в полза на разширяване на търговските договори със SpaceX и други, за да се ускори стремежът към достигане на хора до Марс.
„Наистина мисля, че промяната, която Мъск ще внесе в тази администрация, няма да прилича на нищо, което сме виждали досега“, заяви Лори Гарвър, заместник-ръководител на НАСА по време на управлението на президента Обама, на космическия симпозиум Beyond Earth миналата седмица.

Визията на Мъск за колонизиране на Марс и изграждане на до 1000 звездни кораба годишно, за да транспортират хора напред и назад до червената планета, е противоречива, за която учените предупреждават, че се нуждае от още години работа. Технологиите, необходими за поддържането на живота на Марс, все още дори не съществуват.
Ентусиазмът на Тръмп да ръководи презареждането на Марс ще бъде продиктуван и от факта, че Китай е по петите на Америка, за да бъде първият, който ще изпрати екипаж на Луната през 2030 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.