Защо търговската война на Тръмп ще предизвика хаос

Дали Доналд Тръмп трябва да се приема буквално или сериозно? Салена Зито предложи тези алтернативи в колона в The Atlantic, публикувана през септември 2016 г. Днес, преди да получи властта за втори път, Тръмп трябва да се приема по-сериозно и по-буквално от последния път.

Доказателството идва от номинациите му, по-специално Робърт Ф. Кенеди-младши в здравеопазването, Пийт Хегсет в отбраната, Тулси Габа в националното разузнаване и Мат Гетц в правосъдието. Тези хора показват, че Тръмп ще бъде далеч по-радикален. Освен това търговската политика отдавна е областта, в която той трябва да се приема както сериозно, така и буквално; протекционизмът не е просто дългогодишно лично убеждение , но това , на което той вече беше посветен последния път.

За съжаление фактът, че Тръмп трябва да се приема буквално и сериозно, не означава, че той (или хората около него) разбират икономиката на търговията, пише Financial Times. Ако е готов да приеме глупостите на Кенеди за „анти-ваксърите“, защо трябва да го интересува какво мислят икономистите за това? Той прави две големи грешки: първо, той няма никаква представа за сравнително предимство; второ и по-лошо, той не разбира, че търговският баланс се определя от съвкупното търсене и предлагане, а не от сбора на двустранните баланси. Ето защо неговата тарифна война няма да намали търговския дефицит на САЩ. Напротив, особено в сегашния контекст, е по-вероятно да доведе до инфлация, конфликт с Федералния резерв и загуба на доверие в долара.

Ако някой иска да произвежда повече от нещо - заместители на вноса, например, както желае Тръмп - ресурсите трябва да дойдат отнякъде. Въпросите са "откъде?" и "как?". Отговорът може да бъде „от износ, чрез по-силен долар“, тъй като митата намаляват търсенето на чуждестранна валута, с която да се купува внос. По този начин данъкът върху вноса завършва като данък върху износа. Търговският баланс няма да се подобри.

По принцип макроикономиката винаги печели, както ни напомня Ричард Болдуин от IMD в Лозана в бележка за Института за международна икономика Питърсън. Търговският баланс е разликата между съвкупните доходи и разходите (или спестяванията и инвестициите). Докато това е непроменено, търговският баланс също ще бъде непроменен. САЩ харчат значително повече от приходите си от дълго време. Това се вижда от постоянното нетно предлагане на чуждестранни спестявания, което възлиза средно на 3,9 процента от БВП, между второто тримесечие на 2021 г. и 2024 г. Така че местните сектори като цяло трябва да са имали насрещни дефицити. Всъщност излишъкът на спестяванията над инвестициите в сектора на домакинствата е средно 2,3 на сто от БВП, а в корпоративния сектор - 0,5 на сто. Накратко, само правителството имаше дефицит, който средно беше огромните 6,7% от БВП. Ако някой иска да елиминира външните дефицити, вътрешните сектори трябва да се приспособят в обратна посока, към по-високи излишъци от спестявания, като най-голямата корекция със сигурност идва от тези огромни фискални дефицити.

И все пак, както отбелязва Оливие Бланшар в друг документ за института Питърсън , Тръмп е обещал да удължи облекченията на данъците, въведени през 2017 г. В допълнение, той предложи социалноосигурителните обезщетения и бакшиши да станат напълно необлагаеми, държавните и местните данъци удръжките да бъдат увеличени и ставката на корпоративния данък, която беше намалена от 35 на 21 процента през 2017 г., да бъде допълнително намалена до 15 процента за производствените фирми. Той също така предложи масово депортиране на около 11 милиона имигранти без документи.

Накратко, той планира да свие предлагането и да стимулира търсенето. Това ще влоши търговския баланс, а не ще го подобри. Освен това ще създаде и инфлационен натиск, който Фед ще трябва да потисне. Междувременно федералният дълг ще продължи по своя експлозивен път, може би застрашавайки доверието в самия долар.

Накратко, няма възможност за намаляване на общия търговски дефицит с политиките, които Тръмп предлага. Намаляването на двустранния дефицит с Китай просто би увеличило дефицитите с други. Това е неизбежно предвид постоянния макроикономически натиск. Нещо повече, неговата дискриминационна търговска политика, с 60 процента мита за Китай и 10-20 процента за други, е обречена да се разпространи. Тръмп и неговите поддръжници ще видят, че износът от други страни заменя този от Китай чрез трансбордиране, сглобяване в други страни или директна конкуренция. Отговорите ще бъдат или налагане на „правила за произход“ с цялата необходима бюрокрация, или повишаване на митата до 60 процента върху целия внос на промишлени продукти. Междувременно без съмнение ще има и отмъщение.

Подобно разпространение на високи мита в САЩ и по света вероятно ще доведе до бърз спад в световната търговия и производство. Националният институт за икономически и социални изследвания на Обединеното кралство прогнозира: „Кумулативно реалният БВП на САЩ може да бъде с до 4 процента по-нисък, отколкото би бил без налагането на мита.“ Предполагам, че това е твърде оптимистично, като се има предвид несигурността, която също ще бъде отприщена. И все пак дори тогава външният дефицит на САЩ може да не се свие. Това ще зависи от това дали разходите са спаднали дори повече от производството. Ако това стане, търговският баланс ще се подобри. Но това би означавало и дълбока рецесия.