Бащата на интернет иска да спре рожбата си, пуска капсули за лични данни

Тим Бърнърс-Лий има радикално предложение. Вместо да оставяме онлайн данните си уязвими за събиране от големите технологични платформи и правителствата, трябва да ги контролираме. Нашата собствена малка част от мрежата или „личен облак“ трябва да се нуждае от разрешение за достъп.

Идеята звучи разумно на теория, но на практика е много трудна. Днес интернет не е онази жизнена, пъстра мрежа, която се появи след като Бърнърс-Лий я оформи за първи път през 1989 г., а пейзаж, доминиран от огромни компании като Google на Alphabet Inc. и Facebook на Meta Platforms Inc. В много части на света Facebook е интернет и единственият опит, който хората имат с мрежата. Повечето приложения функционират като пазители на личните ни данни.

Бърнърс-Лий иска да обърне тази динамика. През последното десетилетие той наблюдава развитието на мрежата с нарастващо безпокойство, тъй като ние търгуваме с нашите данни за по-големи удобства, включвайки се в „екосистеми“ на Apple Inc. и Google, за да можем безпроблемно да преместваме нашите профили - пълни с идентификационни данни и интереси - между клиенти за електронна поща и онлайн браузъри. Платформите настояват, че защитават цялата тази информация и зачитат личния ни живот, но Бърнърс-Лий смята, че това не е достатъчно. Нашите данни са разпръснати по сървърите на големите технологични компании и на безброй други компании, извън нашия контрол.

Идеята за World Wide Web хрумва на Бърнърс-Лий през 1989 г., когато работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN). Първоначално той има за цел да помогне на учените да обменят данни помежду си, но след това пуска изходния код безплатно, за да превърне мрежата в отворена платформа за всички, и тя заживява свой собствен живот. През изминалите повече от три десетилетия той се опитва да насочи мрежата обратно към тази свободна и демократична идея.

Неговият отговор е цифров портфейл - част от интернет, в която се съхранява всичко - от медицинските ви данни до публикациите ви в социалните мрежи, от историята на пазаруването до семейните ви снимки. Но за разлика от изолираните приложения и услуги, които използваме днес, портфейлите ви позволяват да контролирате кой точно какво да вижда.

Бърнърс-Лий работи по тази радикална идея в продължение на пет години чрез стартъп, наречен Inrupt. В рамките на ранни изпитания белгийският регион Фландрия разпространява своята система от капсули за лични данни сред 7 милиона граждани, като я използва като основа за предоставяне на социални услуги и по-сигурен обмен на данни с бизнеса. По-рано тази година пет белгийски болници започнаха да съхраняват информация за посещенията на пациенти в шушулките за данни - процес, който според Бърнърс-Лий може да помогне за спазването на европейския Общ регламент за защита на данните (GDPR).

Но инициативата плува срещу мощна вълна, тъй като асистентите с изкуствен интелект се превръщат в нашите цифрови пазачи. Copilot на Microsoft се вгражда в Windows и Office, Google вплита Gemini в своята екосистема, а Apple Intelligence е вграден в операционната система на iPhone. Тези асистенти могат все повече да определят избора ни какво да купим, къде да се храним и как да прекарваме времето си.

Човек би си помислил, че една мрежа, която все повече се задвижва от ИИ и съдържание с ИИ, ще бъде по-малко отворена и свободна, но Бърнърс-Лий е оптимист. „Това е напълно в рамките на нашия контрол“, казва ми той. „Ако се приберете вкъщи и пишете модели на ИИ, изпращате фалшиви новини и пълните света с боклуци, светът ще стане много безвкусен. Ако разпространявате дезинформация, той ще стане неистински“.

Вместо това той би искал да види по-голям контрол върху нашите данни чрез децентрализирани системи като неговата и повече публични разкрития за това откъде идва съдържанието. Това означава повече етикети за произход върху снимки и видеоклипове, които да показват, че са генерирани от изкуствен интелект.

Но икономиката на развитието на изкуствения интелект прави тези усилия все по-опасни. Обучението на усъвършенствани модели на ИИ изисква огромни количества данни - вид лична информация, която технологичните гиганти повече от десетилетие трупат и използват в полза на своите акционери, и те няма да се откажат доброволно от това предимство.

Друго предизвикателство е колко привикнали са хората да търгуват с личната си информация за удобство - размяна, която изглежда все по-ценна при асистентите с изкуствен интелект. Разширяването на модел като този на Inrupt ще изисква безпрецедентно сътрудничество между правителствата, корпорациите и гражданите.

Всичко това не означава, че капсулите за лични данни са обречени. Разгръщането във Фландрия може да докаже, че подкрепяните от правителството системи предоставят достатъчно конкретни ползи, за да преодолеят инерцията на потребителите. Успехът на този опит може да убеди други региони да последват примера, особено в области като здравеопазването или социалните услуги.

Но за повечето от нас в интернет, който Бърнърс-Лий започна, бъдещето е ясно: личната ни информация ще остане разпръсната в безброй бази данни, все по-често обработвана от системи с изкуствен интелект, които обслужват интересите на големи технологични конгломерати. Не че не съществуват по-добри алтернативи, но компаниите, които създават бъдещето на изкуствения интелект, могат да загубят твърде много, ако предоставят на потребителите контрол върху техния цифров живот.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria