Европарламентът не заклейми атомната енергия

Противниците на ядрената енергетика в Европа претърпяха поражение, след като не успяха да прокарат резолюция, обявяваща я за потенциално опасна.

До този резултат в Европейския парламент се стигна, след като някои от големите парламентарни групи не можаха да постигнат единна позиция и разрешиха на членовете си да гласуват по съвест.

Така беше отхвърлено предложението за приемане на обща резолюция относно ядрената безопасност в Европа с 264 гласа "за", 300 "против" и 61 "въздържали се".

Най-драматично се оказа положението в левицата, втора по сила група в парламента. Докладчикът на групата по ядрената безопасност Марита Улфског се оттегли в нощта преди решителното гласуване, а след драматично заседание, продължило до късно вечерта, левите се оказаха разделени.

Причината е натискът, идващ предимно от германските депутати, в документа да се запише, че парламентът предлага постепенен отказ от използването на ядрени централи и че препоръчва затварянето им през следващите 15-20 години.

Позицията не беше приета от парламентаристите, чиито държави разчитат на тока от атомните централи.

Разцепление се получи и по искането за налагане на мораториум за строителството и за планирането на нови реактори до края на годината. Очаква се дотогава да приключат стрес тестовете, които страните членки решиха да направят, за да проверят сигурността на всичките 143 атомни централи в ЕС.

Спорен се оказа и текстът, с който се вменяваше на Европейската комисия да не допуска строителството на централи в райони с висок сеизмичен риск, както и за провеждането на допълнителни и по-строги проверки в районите, където потенциално могат да се случат силни земетресения и цунами.
 
Разнобой се получи и в някои други групи, където депутатите не спазиха партийната дисциплина и гласуваха според националните си интереси.

Спорните предложения бяха внесени от групата на зелените, които бяха и най-яростните противници на атомната енергия по време на тричасовия дебат в Страсбург. Сред най-категоричните привърженици на атома се оказаха европейските консерватори.

"Единствената безопасна ядрена централа е тази, която не е построена", заяви зеленият евродепутат от Франция Клод Тимез. Неговата страна получава 76 на сто от енергията си от АЕЦ и има най-много реактори в ЕС – 85.
 
Зелените настояват до 2050 г. 100% от добиваната в ЕС енергия да идва от слънчеви, вятърни и биоцентрали, както и от ВЕЦ. Докато науката напредне достатъчно, за да се постигне това, според тях, трябва да се използват ТЕЦ-ове на газ.

Макар да беше подкрепена от част от социалистите и от някои крайнолеви и крайнодесни парламентаристи, идеята не беше приета.

Според депутатите минаването на газ ще увеличи още повече зависимостта на ЕС от доставките от Русия. Някои страни като Полша пък разчитат 90 на сто на въглищата си.

Европейските депутати настояват стрес тестовете за безопасност да имат последствия и централите, които не ги издържат, да бъдат затворени. Евроинституциите обаче нямат правомощия по въпроса, който е изцяло в компетенцията на страните членки.

Енергийният комисар Гюнтер Йотингер обеща критериите за изпитанията да са готови до края на май, а енергийните министри от ЕС ще могат да ги видят първи в началото на същия месец. До лятото ще бъде направен и графикът за проверките, които ще бъдат извършени от ядрените регулатори.

Реакторите ще бъдат тествани за безопасност, както и системите на охлаждане, хранилищата за свежо и отработено гориво. Ще бъде проверено колко са подготвени централите за терористична или кибер атака, самолетна катастрофа, наводнения, земетресения, суша, прекъсване на тока и на водното захранване, както и при поредица от инциденти.

Йотингер обеща до края на годината да внесе поправки в директивата за ядрената безопасност, която да засили правата на ЕС по отношение на сигурността на централите.

Европейският парламент има ограничени правомощия по отношение на енергийните политики на ЕС. Дори резолюцията да беше приета, тя щеше да има тежест само на становище.

Почти всички решения за безопасността и за строителство на централи зависят от страните членки. Само правителства могат да решат дали да имат АЕЦ и в какво съотношение ще е енергията, която ще се добива от различни източници.

Единственият ангажимент между страните до момента е препоръката 20 на сто от добиваната енергия да идва от възобновяеми източници до 2020 г.