Здрави, силни, работливи: българските роби в Германия

Българите все още нямат неограничен достъп до германския пазар на труда. Обиграни търговци на хора обаче отдавна са намерили пролуки. Модерните робовладелци "доставят" българи, работещи за по 3 евро и живеещи в мизерия.

След като отпаднат ограниченията за българи, най-късно в края на 2013 година, те също ще имат право да се трудят в Германия без специално разрешително от властите. Това важи за всички български граждани без значение каква квалификация имат, в кой бранш желаят да работят и за колко време. Засега обаче съществуват забрани. А това е идеалната предпоставка за контрабанда на работна ръка, както и за безогледната й експлоатация.

Според информация на онлайн изданието на германското списание "Шпигел", цитирано от Дойче веле, българите в момента са една от най-многочислените миграционни групи в Германия. Огромните разлики в благосъстоянието осигуряват постоянен прилив на нелегална работна ръка. Откакто България беше приета в ЕС през 2007 г., броят на българите в Германия се е увеличил с около 36 000 души, а прирастът само през последната година е възлизал на повече от 20%.

Човек или животно?

Никой освен това не знае колко българи живеят в Германия вън от всякакви официални статистики - като ниско платена работна ръка за по 3 евро на час максимално. Повечето от тези хора не знаят немски, нито пък имат специална квалификация, те преживяват от ден за ден, предлагайки работната си сила на всеки, който плаща, колкото и да е...

В Германия те влизат, ползвайки правото на всеки европейски граждани за легален престой като турист в рамките на три месеца. След това някои създават фиктивна фирма, продължавайки да се трудят като наемни работници на черно, а други просто потъват в нелегалност, препитавайки се от черния пазар. Шансовете да бъдат разкрити са минимални.

Репортаж на списание "Шпигел" разказва за стройната организация, създадена от група български трафиканти на нелегална работна ръка към Германия. В Русе съществувал нещо като офис - в кафене на бензиностанция, където един път седмично се обсъждало кой за кои германски градове ще пътува. Единият от тези модерни търговци на робски труд в миналото търгувал в България с добитък - с овце, кози и крави. Животните трябвало да бъдат здрави, силни и работливи. Бизнесът му вървял добре. Днес той търгува с хора - здрави, силни и работливи. Бизнесът му върви значително по-добре.

Евтината българска работна ръка е търсена в Германия, а и в други страни на Европа - на строежи, по пристанища, в заведения за хранене и като чистачи. По мобифона постоянно идат нови поръчки: търси се човек за пицария в Дания, за склад във Франкфурт и една жена като чистачка в датско село. "Доставям ти я във вторник, срещу 450 евро в брой", обещава трафикантът и си записва поръчката. От тях 200 отиват в собствения му джоб.

Алчност, бездушие, жестокост

Разкъсан от употреба тефтер върши цялата работа на подвижно германо-българско бюро по труда. В него са записани имената на потенциалните работници с данни за ръст, възраст и професия, ако имат такава. Щом профилът им отговаря на търсения в Германия, незабавно го транспортират дотам, свързват го с работодателя и му помагат да си намери място за спане. Всяка седмица единият от въпросните търговци на хора докарвал с микробуса си по осем работници от България. На година били към 400, а хиляди други пристигат по подобни канали, примамени от мечтата за благосъстояние и възход.

За набирането на работната ръка "предприемчивите бизнесмени" обикалят българските села с визитни картички в ръце и заговарят младите мъже със здраво телосложение. За транспорта до Германия всеки плаща по 150 евро предварително. За да платят сумата, мнозина са принудени да заложат или продадат и последното си имущество. Преди германската граница на пътниците се раздават по няколкостотин евро в брой, за да могат да покажат, че разполагат с лични средства, а една модерна видеокамера служи като алиби за легендата, че всички отивали на сватба на свой роднина.

150 евро струва осигуряването на нелегален подслон в Германия, който в повечето случаи се състои от един изтърбушен стар дюшек. Единият от пътуващите в буса за Германия слиза в Лудвигсбург. Там живее със седем други българи на общо 60 кв.м. площ и работи на черно по строежи.

Друг пътник е за Берлинския квартал Ной-Кьолн. Там живее с още девет души в тристайно жилище. Истинският наемодател е безработен мъж, който получава от държавата социални помощи и 1000 евро за наема на въпросното жилище. Той обаче не живее в него, а при майка си, прибирайки по 100 евро от всеки поднаемател на месец. Така си осигурява "чист" доход от 1000 евро всеки месец.

Изпепелени мечти

Алчността на работодателите, които предпочитат да плащат по 3 вместо по 8 евро или на наемодателите, които искат да припечелват допълнителни, необлагани доходи, осигурява на трафикантите на хора добри възможности за препитание. А как я карат наемните роби от България? Това е друга тема...

46-годишният Ерфан от Сливо поле пристигнал в Германия, за да работи в един склад. Работодателят обаче го изхвърлил след само три седмици, защото му бил прекалено възрастен и недостатъчно як. Оттогава Ерфан стои всеки ден на уличната борса за работна ръка - с надеждата, че ще бъде нает срещу 10 евро, за да разчисти някое празно жилище от боклуци.

Той живее в таванска стаичка, без тоалетна и без баня, която си дели с плъховете, примамени от остатъците храна. Дори не успява да си плати наема от 150 евро, а е натрупал и други дългове към трафиканта. "Вземи ме обратно към България", моли го той редовно. "Първо си плати дълговете. Да не съм те осиновил", е редовният отговор на робовладелеца.