Гръцко "не" ще изправи Европа пред купчина отломки

Само четири дни продължи успокояването след решението на европейския съвет на 27 октомври, но едно решение на гръцкия премиер отново обърна всичко с главата надолу. Георгиос Папандреу смята да остави гърците да гласуват за споразумението, което предвижда финансова помощ срещу още мерки за съкращаване на разходите. 

 

Тази стъпка изглежда като политическо самоубийство, провокирано от страх от смъртта, коментира Михаел Хютер от Института за германска икономика. Ясно е обаче, че гръцкото правителство има сериозни проблеми да убеди народа си, че политиката за съкращаване на разходите е правилна, и в този смисъл Папандреу донякъде може да бъде разбран. Тази стъпка обаче е много рискована – политически за него и икономически за Европа.

 

Все пак Папандреу може да спечели много, смята Йеннс Бойсен-Хогреф от Институт за световна икономика. Ако в подготовката на референдума бъде ясно обяснено на гръцките граждани, че при „не“, всичко ще стане още по-зле, това би увеличило силата за реформите и би осигурило необходимата политическа стабилност.

 

Ако все пак гърците отхвърлят мерките за съкращаване на разходите, международните донори биха били принудени да спрат помощите. Гърция няма да може повече да покрива дълговете си. 

 

Правителството вече няма да може да посрещне плащанията си вътре в страната, понеже разходите продължават да са по-големи от приходите. Пенсионерите, хората на социални помощи и държавните служители първи ще го усетят, обяснява Кай Карстенсен от Института за икономически изследвания. Социалните проблеми на гърците ще се изострят драматично. 

 

Успоредно с това изтичането на капитали от страната ще се ускори, защото гръцките банки, които в голямата си част ще държат абсолютно безполезни държавни ценни книжа, ще са изправени пред крах. 

 

Всичко това не само ще хвърли страната в още по-тежък икономически хаос, но и ще изправи демократичната система пред много сериозно изпитание, прогнозира Карстенсен. 

 

„Не“ на гърците ще има драматични последици и за Европа – ще се случи точно това, което европейските лидери искаха да избегнат, казва Михаел Хютер. Ще влязат в сила кредитните суапове (застраховка при неплащане на дълга) и може да се очаква ефект на доминото във финансовата система. 

 

Еврозоната би се изправила пред купчина отломки, защото пропадането на всички досегашни опити да се намери решение би заплашило самото съществуване на общата валута. Недоверието на инвеститорите и потребителите, не само в еврозоната, би било толкова дълбоко, че би предизвикало криза в икономиката. Европа ще трябва да започне отначало, европейските договори ще трябва да бъдат написани отново. 

 

В еврозоната всички спасителни пакети за Гърция и европейските банки ще се превърнат в купчина отпадъци. Държавите ще трябва да обяснят на гражданите си как, въпреки всичките уверения, гаранциите са се превърнали в загуби, допълва Карстенсен. 

 

От друга страна обаче, ще има последици за европейската стратегия при криза. Вместо да оплитат все по-големи спасителни пакети, политиците ще трябва най-накрая да поговорят конкретно за правила за обявяване на държави в несъстоятелност. Също така ще трябва да намерят път за излизане от еврозоната – както доброволно, така и принудително. Може дори да стигнат до прозрението, че една обща валута не е основание за обща съдба. 

 

В най-лошия случай, според Йеннс Бойсен-Хогреф, гражданите на страни като Португалия, Ирландия, Италия и дори Испания може да опразнят банките. Тогава Европейската централна банка ще трябва сама да удържа кризата.