Великобритания под кръстосан огън в Европарламента

Великобритания се превърна в боксова круша в поредния антикризисен дебат на Европейския парламент в Страсбург, след като премиерът Дейвид Камерън наложи вето върху смятаните от мнозина за съдбовни за оцеляването на еврото промени в Лисабонския договор.

Миналия петък британският премиер отказа да подкрепи поправките, тъй като не получи подкрепа за исканите от него гаранции, че няма да се слагат допълнителни тежести и финансови ограничения на лондонското Сити.

Днес евродепутатите не успяха да сдържат гнева си срещу Великобритания и най-различни черни сценарии бяха пророкувани с драматичен тон. Повечето британски депутати коментираха, че постъпката на Камерън прави неизбежен референдума за членството на страната в ЕС, а шотландският парламентарист Алън Смит заяви, че ако Великобритания излезе от ЕС, Шотландия няма да я последва. Ние ще останем в Европа, дори вие вече да не сте там, заяви зеленият шотландец.

Лидерът на парламентарното мнозинство Жозеф Доул заплаши Лондон, че може да остане без еврофондове, ако продължи да се дърпа. "Не виждам защо ние трябва да правим жестове към британците, щом Обединеното кралство изоставя солидарността си към ЕС", обясни той.

Лидерът на либералите в Европарламента и бивш белгийски премиер Ги Верховщат дори отказа да говори на английски залата. Според него Камерън е допуснал най-голямата грешка в живота си, "защото от масата на преговорите се става само ако си сигурен, че останалите ще те последват". Верховщат предизвика гнева на британските консерватори, добавяйки, че "или си поканен на масата за вечеря, или ставаш част от основното меню".

Съпартийците на коалиционното правителство в Лондон защитиха Камерън, подчертавайки, че Лондон се е оказал без нито един приятел около масата на европейските лидери в Брюксел миналата седмица. Според водача на евроскептиците в Европарламента Найджъл Фараж ветото на Камерън се ползва с голяма подкрепа сред британците.

Исканията на премиера бяха умерени и в интерес на националните ни интереси, поясни той. Според Фараж, излизайки от ЕС, Лондон ще си върне свободата и демокрацията, иззети от недемократичните евроинституции.

Членовете на Европарламента като цяло похвалиха лидерите за решението им да създадат фискален съюз (в който България обяви, че ще влезе), но предупредиха, че правни трудности около насроченото за март догодина подписване на междуправителствения договор за създаването му могат да го провалят.

Те разкритикуваха лидерите на ЕС, че се интересуват само от бюджетната дисциплина, без да вземат мерки за икономически растеж и справяне с нарастващата безработица.

"Бюджетната дисциплина не е единственият ни проблем. Задлъжнялостта в еврозоната е както причина, така и последствие от кризата, защото пазарите откриха, че конкурентоспособността на икономиката ни пада в световен мащаб и това задълбочи кризата", заяви шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Барозу се присъедини към предупреждението на предеседателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, че излизането от кризата няма да стане бързо, дори с новото хапче - фискалният съюз.

"Това няма да е спринт, а маратон, защото доверие се губи за един ден, но възстановяването изисква повече време", заяви Барозу.

Депутатите отделиха малко време за дебат върху решението за добавяне на нови 200 млрд. евро в двустранни заеми към МВФ, 50 млрд., от които ще са вноска от Източна Европа, както и за увеличаването на спасителния фонд на 500 млрд. евро от юли 2012 г.

Без коментари мина и съобщението на ван Ромпой, че през март Брюксел ще направи нова оценка дали и тези пари ще са достатъчни за спасяването на еврото.