Как парите изтичат между пръстите на източноевропейците

Това прилича на истинска гавра - парите са там, а никой не ги взима. А България толкова отчаяно се нуждае от тях. За Зинаида Златанова това е проблем, който я преследва всекидневно. 40-годишният адвокат от София от края на май е министър на правосъдието и заместник министър-председател на страната и същевременно има необикновена допълнителна задача: да гарантира, че България без компромиси и загуби ще получи всички милиарди, на които страната има право от обществените фондове на Европейския съюз. Зa Златанова тази задача e необичайна, защото преди назначаването си в кабинета тя ръководеше представителството на Европейската комисия в София, припомня в свой материал реномираното германско издание Sueddeutsche Zeitung.

Всеки, който мисли, че за една бедна страна би следвало да бъде удоволствие и лесна задача да се обслужва от касата с пари на Брюксел, се лъже. Бенефициентите се доближават до средствата, които държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки разпределят на всеки седем години в бюджета на срещата си на високо равнище на отделните нации, само след сериозни перипетии. Усложнените приложения и процедурите за проверка, с които бюрокрацията на ЕС следи за правилното използване и за предотвратяването на злоупотреби, трябва да бъдат овладени до съвършенство. Но някои страни не се справят с тези процедури и затова в момента милиарди евро остават неизползвани.

България е една от тези страни заедно с Румъния и Чехия. Италия също в миналото се считаше за тромава в усвояването, Гърция обаче успя да „хване“ значително повече средства. Според последното проучване от офиса на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан гърците са успели насред голямата криза чрез подкрепа от другите страни от ЕС да застанат начело по усвояване - с цели 67,5%. Хаан изрази наскоро в Атина задоволството си, че рязкото увеличаване на този параметър отбелязвало важна стъпка напред и показвало, че капацитетът на администрацията в Гърция е бил рязко подобрен, пише още Sueddeutsche Zeitung.

Конкретно - в тази статистика става дума за така наречените регионални, социални фондове и Кохезионния фонд, които се предоставят чрез изтичащия в края на годината седемгодишен бюджет за периода 2007-2013 г. И става дума за т. нар. усвояване - на езика на Брюксел това описва цялостния завършен процес: една страна е похарчила пари за даден проект или програма, тя е предоставила след това съответната сметка на ЕС и е получила от Брюксел сертификат за коректност на изпълнението. Според статистиката на регионалния комисар до този момент са били усвоени около 192 млрд. евро от общо 27-те държави досега (с изключение на новия член Хърватия) до юли тази година, което е равностойно на дял от 55 процента.

България в момента отчита доста по-ниско усвояване - в размер на 41,8%. Новият министър Златанова поръча извършване на проучване с цел изясняване на статута за отлива на средства. И според анализа е вероятно страната да завърши тази година с неусвояване на 200 до 500 милиона евро. Причините според нея са в това, че управлявалото до февруари предишно консервативно правителство не е насочвало достатъчно внимание към темата - нещо, което отговорният за това министър (Томислав Дончев, б. ред.), разбира се, отрича. Освен това роля за неусвояването са изиграли прекомерната предпазливост и прекалено сложните процедури.

Голям проблем в посткомунистическите страни според Хаан е и фактът, че след смяната на правителствата и водещите длъжностни лица също биват заменяни, а така често се губи огромен опит и ноухау. Корупцията също играе огромна роля в неусвояването на парите. Точно по тази причина България трябваше да връща десетки милиони евро през 2008 г. след задълбочен скандал (скандалът Батко и Братко, б. ред.).

И в Румъния имаше подобни случаи. Въпреки че страната подобно на България от две години насам има специален министър по европейските въпроси, слабото усвояване на фондовете на ЕС по думите на социалдемократическия премиер Виктор Понта все още представлява "истинска трагедия".

Гуверньорът на централната банка Мугур Исъреску се оплака още през 2011 г. от "небрежност, невежество и униние" в този сектор. А наскоро и Европейската комисия разкритикува "несъвместимата" стратегия на правителството в Букурещ за извличане на средства от новия бюджет 2014-2020. Според комисията няма приоритети, а съществуващите правила на ЕС се игнорират. Ако не се вземат мерки до септември, Румъния рискува според материал на агенцията Mediafax да привлече предвидените до 2020 г. 40 милиарда евро с двугодишно закъснение. 
 

Още икономически новини четете в Investor.bg