Голяма коалиция ще направи Берлин по-толерантен към страните в криза

При евентуална голяма коалиция между консерватори и социалдемократи, което е най-вероятната хипотеза, очертаваща се в Германия след парламентарните избори, може да се очаква Берлин да прояви по-голяма толерантност спрямо европейските си партньори, изпаднали в криза, предаде Франс прес.

Холгер Шмидлинг, икономист в Беренберг банк, очаква при такова обединение "минимална промяна на германската позиция в полза на страните в криза".

Същото прогнозира и Андреас Реес от Уникредит, който е на мнение, че "проевропейската политика ще продължи, може би малко по-конструктивно".

През последните години Германската социалдемократическа партия (ГСДП), както и Зелените, подкрепиха канцлера Ангела Меркел, гласувайки за повечето спасителни планове за страните в криза. В действителност "европейската политика на Германия все повече се водеше и от Християндемократическия съюз, ХДС, и от ГСДП", изтъква Жил Моес от Дойче банк. Според него една коалиция между двете партии само ще направи официално това съвместно управление.

Вярно е, че ГСДП често критикуваше политиката на Ангела Меркел, основана на изискванията за социално болезнени структурни реформи и намаляване на дефицитите в замяна на германската солидарност. Кандидатът на ГСДП Пеер Щайнбрюк многократно заявяваше по време на предизборната си кампания, че тази политика задушава растежа на страните в криза.

Но идването му на власт няма да промени фундаментално логиката на "ще ти дам, ако ти ми дадеш", на която са подвластни европейските помощи, в която икономическият всекидневник "Ханделсблат" съзира основен фактор за изборната победа на
канцлера.

В същото време начело на една голяма коалиция Меркел ще бъде по-малко под натиска на евроскептиците от собствения си лагер и несъмнено ще бъде по-склонна да даде повече време на страните в криза да постигнат целите си за оздравяване на икономиката.

Освен това по отношение на изграждащия се банков съюз рано или късно се очаква компромис между Берлин и Брюксел за ликвидационния орган и фонда за преструктуриране, прогнозира Реес. В момента Германия е спирачка и по двата въпроса.

Ангела Меркел вече смекчи тона спрямо страните в криза от няколко месеца насам, например като издигна като европейски приоритет борбата с младежката безработица.

По-големи отстъпки обаче изглеждат невъзможни – например нова "подстрижка" на гръцкия дълг или съвместно поемане на дълговете в еврозоната.

По едно време ГСДП се беше обявила в подкрепа на "еврооблигациите", благодарение на които страните от еврозоната биха могли да издават съвместни облигации. Това искане обаче напоследък изчезна от предизборната й програма, тъй като не намира почва в Германия, която изобщо не е склонна да плаща заради другите.

При всяко положение основната част от преговорите между двете страни за съставяне на коалиция би трябвало да се съсредоточи към вътрешни въпроси, а не към европейската политика, според Анализа Пиаца от Нюедж.

На дневен ред са въвеждането на минимална заплата в страната - основно искане в програмата на ГСДП, управление на енергийния преход, както и инвестициите в инфраструктури и образование.

Шмидлинг очаква също така известна политика на икономически подем чрез разходи за инфраструктури и електрическата мрежа. Най-вероятно обаче няма да бъдат 80-те милиарда евро годишно, които ГСДП беше готова да отпусне. Косвено едно увеличение на държавните разходи в Германия може да се отрази добре на нейните партньори.
 

(БТА)