ЕС одобри и последния елемент на банковия съюз

След дълги дебати Европа одобри и финалния елемент на банковия съюз, съобщи Financial Times. Сделката касае общата система за справяне с банкови кризи. Бе променена и границата, касаеща поделянето на разходите, искана от Германия.

Постигнатото споразумение дойде след рекордни 16-часови преговори, сложили край на разногласията между страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейския парламент (ЕП), чието изглаждане те отлагаха. Това обаче заплашваше и самите реформи.

Веднъж одобрено от парламента, законодателството ще създаде единна система в еврозоната за справяне с проблемни банки – т.нар. Единен оздравителен механизъм (Single Resolution Mechanism) – и споделен фонд за 55 млрд. евро, чрез който да се покриват разходите за спасяване на банките.

Членовете на ЕП поставиха условия, чрез които да се убедят, че фондът ще бъде уеднаквен по-рано и до известна степен смекчиха исканията на финансовите министри за това как да се постъпва при закриване на банка.

Евродепутатите приветстваха споразумението като знак, че имат достатъчно влияние да убедят германския министър на финансите Волфганг Шойбле да направи по-големи отстъпки за тях в сравнение с другите финансови министри.

Въпреки че до голяма степен споразумението се основава на визията на Германия, някои дипломати се опасяват, че съществува минимална вероятност сделката да пропадне, особено заради недоволството на Берлин, че ще трябва да уеднакви фонда по-бързо, отколкото би могъл.

Реформата е последният стълб на амбициозния проект, стартирал преди около две години, който цели сливане на финансовия надзор в еврозоната и подобряване на устойчивостта на валутния блок срещу опустошенията на дълговата криза. Въпреки това оздравителният механизъм бе подложен на критики, включително и от Европейската централна банка, за това, че е твърде сложен и недостатъчно финансиран.

Окончателните условия включват трудно извоюваните промени в позицията на страните от ЕС, които бяха силно повлияни от съпротивата на Берлин за това, че германските данъкоплатци трябва да плащат всяко спасяване на банките.

Европейският комисар по финансовите въпроси Мишел Барние, отговарящ за реформите, каза, че сделката е била постигната „в духа на компромиса".

Основните отстъпки касаят сроковете за създаването на общия банков фонд. Годините за това се намаляват от 10 на 8, за да може по-голяма част от средствата във фонда да бъдат използвани на по-ранен етап. При условията на временната сделка 40 на сто от вноските от първата година ще бъдат уеднаквени, а през втората - 60%. Това е една от сферите, която тества позицията на Шойбле, според когото уеднаквяването трябва да става по-бавно от темпото, с което се създава самият фонд.

Също така бяха одобрени искания относно структурата при вземане на решения. На Европейската комисия се дава формална роля при одобрението на решенията, препоръчани от независима комисия. Финансовите министри пък ще могат да се противопоставят на решенията, но само в някои случаи.

ЕП и ЕК призоваваха за напълно споделен фонд, със силна външна кредитна линия, който да работи по система, при която Брюксел, а не държавите членки, да има последната дума относно решенията.

На ЕЦБ – като главен орган за надзор – бе дадена основната отговорност за задействането на оздравителния механизъм, когато дадена банка започне да изпитва трудности. Въпреки това, както искаха и държавите членки, бордът на оздравителния механизъм ще може да настоява за затварянето на дадена банка въпреки решението на Франкфурт.

Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!