Латвия - от Съветския съюз до Европейския съюз

Топла и силна миризма на масло се носи от една фабрика, разположена в жилищен комплекс в покрайнините на Рига. А вътре работници с жълти и зелени униформи замесват прясно тесто. Работят на поточни линии и след това опаковат бисквитите в кутии, готови за продажба.

"Baltas Naktis" е семейна фирма за производство на бисквити. Елена и Андрей Магомедови са я създали през 1995 г. Двойката е напуснала Съветския съюз в търсене на по-добър живот веднага след падането на Желязната завеса, пише БиБиСи.

В началото са започнали скромен бизнес, само с четирима служители. Сега вече фирмата е много по-голяма - има повече от 80 работници, които пекат около 10 000 бисквити и хрупкав хляб всеки ден.

"Латвия е много млада държава и традициите в бизнеса все още се развиват", казва Ксения Магомедова, която е дъщеря на Елена и Андрей. "Нашият бизнес е един от малкото, защото няма много семейни фирми в Латвия", добавя Ксения, която е също така и мениджър "Продажби" в предприятието.

"Много хора напуснаха страната и фирмите бяха разпродадени заради нестабилното икономическо положение в държавата през последните 20 години", коментира тя.

Предприемачите от семейство Магомедови смятат, че възможностите за страната са се увеличили след присъединяването към ЕС. "Имаме повече възможности за износ, по-конкурентоспособни сме, произвеждаме повече от всякога", говори разпалено Ксения. Тя допълва, че оборотите са се вдигнали с 80% в сравнение с преди 10 години.

"Не е само финансовият аспект. Чувстваме се в безопасност, когато работим с европейски партньори. Познаваме компаниите, винаги можем да ги проследим. Спокойни сме да пращаме там стоките си и да получаваме плащания", добавя Ксения.

Въпреки че бизнесът подкрепя членството в Европейския съюз, повече от една трета от хората са гласували  против на референдума през 2003 г. за присъединяването на държавата. Фермерът Янис Дзенис е от тези хора, които са били против.

На стотина километра югоизточно от столицата Рига, той притежава земя, която е наследил след падането на комунизма. Върната му е земята, защото е успял да докаже с документи, че тя е била собственост на семейството му, преди Съветският съюз да я изземе.

Белязан от опита със Съветския съюз, Янис е бил скептичен към влизането в нов съюз. Мислел е, че пълната свобода и независимост е по-важна от присъединяването към ЕС.

Той смята, че независимостта дава правото държавата да решава сама за своята икономика, политика, производство и земеделие. 10 години по-късно той продължава да е против членството на Латвия, въпреки че е получил 300 000 паунда помощ от ЕС за закупуване на трактори и машини.

"Като част от съюза трябва да се придържаме към неговите политики в земеделието. Внимателно се запознах с всички правила и се оказва, че през 1918 г. (тогава е обявена независимостта на Латвия) земеделието е било много по-развито и е имало осезаем резултат", казва той.

Според него в момента латвийците губят много от политиката на ЕС за селкото стопанство.

Откакто Латвия е членка, страната е получила около 3,5 милиарда паунда субсидии от ЕС. След идването на кризата държавата е влязла в дълбока рецесия и много от латвийците са емигрирали. По този начин те са се възползвали от една от основните привилегии на съюза - да се придвижват свободно из страните членки.

Но до каква степен Европейският съюз е променил живота на латвийците?

На този въпрос отговаря журналист, който обръща внимание на това колко пъти Латвия се е появявала и изчезвала на картата през годините. За него основната причина за разликата в мненията за ЕС е в поколенията.

"Старите хора са отраснали и живели в Съветския съюз и все още се държат дистанцирано към ЕС. Но за моите деца Европа е техният дом, мястото, където живеят и където са приятелите им. Те се чувстват много по-свързани с Европа, отколкото с което и да е друго място на изток!", завършва той.