Днес можеше да говорим не само за Украйна, а и за България

Разширяването на ЕС е едно от най-големите достижения на съвременната европейска история. Ако държавите, които напоследък се присъединиха към ЕС, бяха останали извън него, днес може би нямаше да говорим само за Украйна, но вероятно и за България или за държавите от Прибалтика. Решението да се разширим бе правилното, макар и не всичко да е перфектно. Това заяви на прощалната си пресконференция в отговор на въпрос председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

Нека кажа съвсем честно - проблемите, които имахме около разширяването, не бяха заради България и Румъния ни най-малко. Не България и Румъния причиниха проблемите, пред които се изправихме. Проблемите бяха по-сложни и едно от най-важните неща бе да покажем, че е възможно ЕС да работи с 28 държави и с повече занапред, посочи той.

В ръководените от мен състави на ЕК нямаше разлика между еврокомисарите, излъчени от "стари" държави в ЕС и от "нови", увери Барозу.

„Тази разлика, поне в ЕК, отпадна. Щастлив и горд съм, че Европейският съвет занапред ще бъде председателстван от бившия министър-председател на Полша (Доналд Туск). Това е силен сигнал, че цялото разграничаване на "стари и нови" държави в ЕС е приключило“, посочи Барозу.

Така дори заседанията на еврогрупата ще бъдат председателствани от представител на страна, която не е в еврозоната, поясни той.

По неговите думи точно това е начинът за премахването на Китайската стена между държавите от еврозоната и останалите.

Това показва, че разширяването бе успех въпреки някои сътресения. Честно казано, проблемите ни не идват от "новите" държави и се надявам да мога да обясня това по-подробно в мемоарите си. Други са държавите, които правят взимането на решения в ЕС трудно, не са новоприетите, посочи Барозу.

Нямам амбиции за генерален секретар на ООН, още не съм взел окончателно решение какво ще правя занапред извън университетските лекции, които ще водя. Не съм се насочил към политически постове нито на международно равнище, нито в моята страна. Имам нужда от почивка след 30 години участие в политиката, заслужавам това, заяви още Жозе Барозу.

Той отбеляза, че днес е водил 444-тото заседание на ЕК в 10-годишния си мандат и 199-ото на втората комисия под негово председателство. Уверен и признателен съм на двата си екипа за изпълнението на приетите от нас решения. Преодоляхме невижданите трудности от последното десетилетие с амбициозни и силни решения, запазили единственото на Европа. ЕС днес е по-силен и по-подготвен да се справи с предизвикателствата на бъдещето, заяви Барозу.

От 2004 г., когато поех длъжността, ЕС почти се удвои по брой на членуващите държави. Приет бе Лисабонският договор, приехме най-амбициозната в света екологична програма, мащабни промени в областта на икономиката и външната политика, отбеляза той.

Знам добре, че действията ни не бяха перфектни и съжалявам, че заради сложната система на ЕС бяхме понякога бавни. Много съм загрижен от голямата отдалеченост и обезвереност на много европейци от ЕС, ударени от кризата, това трябва да се поправи скоро. Неравенството може да задълбочи влошаването на образа на ЕС, необходими са повече отчетност, повече участие на гражданското общество, отбеляза Барозу.

Взимането на политически решения днес стана по-трудно, включително и заради нарасналата роля на общественото мнение, но все пак съставяме по-бързо ЕК, отколкото се съставя правителство в Белгия или отколкото САЩ приемат федералния бюджет, посочи Барозу.

Не искаме в ЕС руска система на взимане на решения, когато решенията се взимат еднолично, те невинаги са последователни, допълни той в отговор на въпрос. Владимир Путин, включително и пред мен, заявяваше, че Русия няма нищо против европейското бъдеще на Украйна, а сега не само се противопоставя на членството на страната в НАТО, но и срещу споразумението за асоцииране с ЕС, поясни той.

Комисията с председател Жозе Барозу приключва работа в петък, а от събота, 1 ноември, в длъжност встъпва новият екип на председателя Жан-Клод Юнкер с мандат от пет години, посочва БТА.