Мафията удря по журналистите

Италианската мафия се завръща по-силна отвсякога и смълчаването на журналистите е една от основните задачи за гарантиране спокойствието на престъпните мрежи на Ботуша. Според Антоан Хери, ръководител на отдел за изследване на свободата на словото към неправителствената организация “Репортери без граници”, мафиотите не се свенят да стигат до крайности, каквито не са виждани в Италия от 90-те години насам.

Сп. “Нюзуик” посочва, че за първите 10 месеца на 2014 г. са регистрирани 43 случая на физическа агресия и 7 случая на умишлени палежи срещу журналисти. По традиция най-тежко е положението на юг, където от десетилетия е бастионът на мафията. Но сериозно активизиране на престъпните структури се забелязва и на север.

Нарастващият брой покушения дава повод за аналогия с черния период отпреди 20-на години, когато мафията беше безкомпромисна срещу всеки, който застане на пътя й – политик, прокурор, журналист.

Изследване на “Репортери без граници” за изминалата година поставя Италия на 73-то място от общо 180 страни по индекса за свобода на словото. Това е спад с 24 позиции в сравнение с предходната година. Активизирането на мафията и множество дела за клевета срещу журналисти са основна причина за пропадането в класацията.

Някои примери за критичната ситуация. През декември, 2014 година разследващият журналист Джузепе 'Пино' Маниачи намира двете си кучета обесени, само дни след като колата му е подпалена. Нападенията се приписват на сицилианската мафия.

Маниачи ръководи малък телевизионен канал “Telejato” - един от малкото в Сицилия, които се осмеляват да излъчват репортажи, разобличаващи организираната престъпност.

Федерика Анджели, която работи във всекидневника “La Repubblica”, е под полицейска закрила от 2013 година насам, след като получава смъртни заплахи заради разследване на римски мафиотски фамилии. През ноември, 2014 година децата й също са заплашени със смърт чрез Facebook-страницата на майка им.

Лекотата, с която се завеждат дела за клевета срещу репортерите, също е причина за пропадането на Италия по скалата за свобода на словото. “Когато един журналист знае, че може да бъде изправен пред съда в процеса за 50 хиляди евро, то самоцензурата е далеч по-вероятна”, счита Хери. Той уточнява, че такива процеси се водят в редица страни от ЕС, но резкият скок в броя им в Италия говори за сериозен проблем за журналистите в тази страна.

“Очевидно е, че пресата в Италия няма такава свобода, каквото английската. Тук наистина всеки се притеснява какво точно ще напише”, споделя британският журналист Ник Фарел, който живее в Италия. За Фарел обаче трудностите са налице от дълго време и не са някаква новост.

Делата за клевета през 2014 година са 129 в сравнение с 84 през 2013-а. Повечето са заведени от обществени фигури, политици със съмнителна репутация. Като Паскуале Скавоне, кмет на Тито, който съди новинарския сайт Basilicata24 за видео материал за нечистата питейна вода в града.

Говори се за реформа в законодателството, която да защити журналистите, но такава засега липсва. Разследванията на заплахите и насилието срещу репортерите също водят до задънени улици.

И така неслучайно Италия е на най-ниската си позиция в класацията за свободата на словото, откакто за първи път беше включена в проучването през 2002 година. Зад страни като Хаити (53-то място), Грузия (69) и Сенегал (71).

Какво да кажем за България? Подреждането на “Репортери без граници” казва напълно достатъчно – 106-то място!