Ватикана подкрепи Италия за евентуална военна намеса в Либия

Италия получи подкрепата на Ватикана за евентуална военна намеса в Либия под егидата на ООН.

Това стана снощи на среща на високо равнище, в която от италианска страна участваха президентът Серджо Матарела и министър-председателят Матео Ренци.

Светият престол по традиция бе представен от държавния секретар (съпоставим с премиер в светска държава) кардинал Пиетро Паролин.

Час по-късно към тях се присъединиха президентът Матарела, председателите на двете камари на парламента и председателят на Конституционния съд.

В края на двучасовите разговори кардинал Паролин обобщи пред журналисти главните теми - хипотезата за военна намеса в Либия под егидата на ООН, преследването на християни в Близкия изток, потокът от мигранти към Италия, както и въпроси на двустранните отношения, свързани с частните католически училища, семейната институция и финансите.

"(Министърът на вътрешните работи) Анджелино Алфано ни каза,че няма специфични заплахи срещу Ватикана (от страна на джихадистите от "Ислямска държава"). Зададохме си също въпроса, без да можем да дадем отговор, дали тези заплахи не са медийни. Разбира се, от страна на "Ислямска държава" се води медийна война. Това обаче не означава, че не трябва да внимателни и бдителни, без да изпадаме в постоянна тревога. Разговаряхме за това колко е важно отново да бъде лансирана дипломатическа инициатива. Всякакъв вид въоръжена намеса трябва неизменно да се подчинява на международната законност. Следователно, нека тя бъде инициатива на ООН. Обстановката е тежка и налага съвместен отговор на международната общност," изтъкна държавният секретар на Ватикана.

След приключването на двустранните разговори се състоя приемът по случай годишнината от подписването на Латеранските споразумения, който по традиция е повод за среща на високо равнище.

Споразуменията водят наименованието си от двореца "Сан Джовани ин Латерано", разположен на Латеранския хълм в Рим, където са подписани на 11 февруари 1929 година. С тях се слага край на "Римския въпрос", както се нарича в историята дългогодишния дебат за двойната роля на Рим като столица на Папската държава и на новото обединено Кралство Италия.

Превземането на града от войските на Джузепе Гарибалди през 1871година лишава папа Пий Девети от териториалните му владения и той е принуден да напусне двореца "Куиринале", превърнат в официална резиденция на италианския държавен глава, оттегляйки се зад стените на Ватикана, където "в изгнание" живеят всички негови приемници до 1929 година.

Латеранските споразумения се състоят от три документа: договор за признаване на независимостта и суверенитета на Светия престол и основаване на града-държава Ватикана, финансова конвенция за изплащане на обезщетение в полза на църквата и конкордат за регламентиране на отношенията между Италия и Римокатолическата църква. /БТА/