Имигрантският приток по море струва най-много на Италия

Само за два дни в края на седмицата италианските власти спасиха 1500 имигранти в близост до либийския бряг.

Целта на нелегалните имигранти, прехвърляни от международни мрежи на трафиканти, е да се доберат до остров Сицилия и близките островчета или да достигнат южните брегове на континентална Италия.

Техните по-нататъшни намерения се свеждат до опити веднага да се доберат незаконно до други страни от Европейския съюз (ЕС) или - ако са спасени от морско бедствие и настанени в италиански разпределителни центрове - да поискат статут на бежанци. Веднъж легализирали престоя си в страната, те използват временно издадените им европейски документи за свободно пътуване в Шенгенското пространство и избор на евентуални нови дестинации за постоянно пребиваване в ЕС.

Заслугата за тяхното спасяване е най-вече на италиански военноморски и полицейски подразделения, често подпомагани от притекли се по сигнал за бедствие търговски кораби.

На 18 октомври 2013 година Италия даде ход на военно-хуманитарна операция под кодово название "Маре нострум" ("Нашето море", от латински Mare Nostrum, както се е наричало Средиземно море в Древния Рим) със сили и средства на ВМС и с участието на подразделения на ВВС, Карабинерните войски, Финансовата полиция, Бреговата охрана, Националната полиция, на доброволен медицински персонал, както и на всички държавни органи, имащи отношение към контрола на миграционните потоци по море. Тя разполагаше с 32 кораба и мисията й се свеждаше до постигане на две основни цели - осигуряване защита на човешкия живот в морски води и предаване на правосъдието на всички, които извличат облаги от незаконния трафик на мигранти.

За постигането на тези цели ВМС на Италия развърнаха личен състав от 920 души, 1 десантен амфибиен транспорт док (LPD) за командване и контрол (с палубна авиация от 2 тежки вертолета ЕХ-101 с възможности за земно пребазиране), 2 фрегати клас "Маестрале" (всяка с палубна авиация от 1 вертолет АБ-212), 2 корвети клас "Минерва" (с възможности за носене по 1 вертолет АБ-212), 1 турбовитлов самолет П-180 с бордови прибори за наблюдение при ограничена видимост (FLIR), 1 военноморски патрулен самолет с голям радиус на действие за водене на разузнаване и борба с подводни лодки (LRMP) "Бреге Атлантик", както и брегова радиолокационна мрежа с възможности за приемане на сигнали от Автоматизираната система за идентифициране на търговски кораби (AIS).

В резултат на операция "Маре нострум" към юни миналата година бяха спасени близо 45 хиляди души от 12 средиземноморски и близкоизточни страни.

Разноските възлизаха на 9,3 милиона евро месечно, докато Европейският съюз бе допринесъл едва с 30 милиона евро, което направи операцията непосилна за Италия в дългосрочна перспектива.

Участието в операция "Маре нострум" на Агенцията за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните-членки на ЕС (Фронтекс) се свеждаше до предоставяне на Системата за наблюдение на външните европейски граници "Юросър" (EUROSUR, European External Border Surveillance System), която включва използване на безпилотни летателни апарати (дронове), разузнавателни самолети и средства с морско и космическо базиране за откриване обекти.

Още при преминаването на оперативен режим през октомври 2005 година Фронтекс изпита затруднения с набирането на личен състав поради разположението на нейния център във Варшава, където се предлагат по-ниски възнаграждения в сравнение с други европейски столици, както и поради недостатъчно ясния мандат на агенцията.

Нейният секретариат се състои от над 270 командировани национални експерти, което се смята за слабост. Липсата на постоянен личен състав и ротацията води до загуба на натрупан опит, тъй като при изтичане на мандата служителите се завръщат на постоянните си работни места в съответните страни.

Италия използва тези аргументи и по време на ротационното си председателство на ЕС през миналата година внесе план за реформа на Фронтекс, включващ предложение за нейното пребазиране в средиземноморски условия. Целта бе с финансиране от ЕС агенцията да действа оперативно в Средиземно море, където фактически да замени италианската операция "Маре нострум".

На 1 ноември 2014 година Фронтекс даде ход на съвместната операция "Тритон" (Joint Operation Triton) с участието на осем страни - Франция, Испания, Финландия, Португалия, Исландия, Холандия, Литва и Малта. Тя се провежда със 7 кораба, 2 самолета и един вертолет. Към нея са придадени 65 служители, разпределени в пет екипа и две групи за оценка, които да оказват поддръжка на италианските органи при събирането и обработката на разузнавателна информация за действащите мрежи за трафик на хора. Оперативната зона за действие на операция "Тритон" е до 30 морски мили в акваторията на южната италианска област Калабрия, Сицилийския пролив, остров Сицилия и Пелагския архипелаг, както и част от зоните за издирване и спасяване (SAR, Serach and Rescue) на Малта. Това е съществена разлика в сравнение с италианската операция "Маре нострум", чийто сили и средства можеха да действат в непосредствена близост до бреговете на Либия по силата на двустранни споразумения.

По данни на министерството на вътрешните работи на Италия от началото на операция "Тритон" до 30 март 2015 година са осъществени 217 намеси, засягащи 23 хиляди имигранти, с 81 арестувани трафиканти и 18 конфискувани плавателни съда. Едва една седма част от тях са извършени по линия на операцията на
ЕС, а всички останали са извън нейната оперативна зона и са осъществени главно от ВМС, Бреговата охрана и Финансовата полиция на Италия.

Бюджетът на операция "Тритон" е 2,9 милиона евро на месец. Спасяването, първоначалното медицински обслужване и настаняване на един имигрант струва на Италия 2000 евро, тоест само за последните два дни са похарчени 3 милиона евро за спасените 1500 имигранти. /БТА/