Който чупи – купи

"Който чупи – купи“. Така в общи линии бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл предупреди предишния президент Джордж Буш младши преди инвазията му в Ирак, пише онлайн изданието EurActiv.com.

Изразът е валиден и за ситуацията в Гърция, ако имаше кой да предупреди канцлера на Германия Ангела Меркел. Доколко е честно обаче да се вини Меркел за „счупването“ на Гърция? Няма как обаче канцлерът на Германия да избегне гръцкия проблем и решението за това дали Атина ще напусне еврозоната ще остави отпечатък върху нейното наследство, отбелязва изданието.

От месеци пословично предпазливата Меркел се чуди дали да рискува излизане на Гърция от европейския валутен блок и да приеме финансовата, икономическа и геополитическа враждебна реакция, която със сигурност ще се отприщи.

За разлика от германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който изпрати достатъчно сигнали през последните месеци, че може да приеме еврозона, която не включва Гърция, Меркел е твърдо решена да избегне подобен развой на събитията, поне според най-близките ѝ съветници.

Чия е отговорността?

Ако Гърция излезе от еврозоната, вината ще падне основно върху лявото правителство на премиера Алексис Ципрас от СИРИЗА, което дойде на власт през януари и разгневи партньорите си с конфронтационната си позиция в преговорите за дълга.

Дни преди парите на Гърция да свършат, Ципрас свика референдум, на който гърците ще трябва да дадат своето мнение по последните предложения на кредиторите. Това е напълно достатъчно да прелее чашата на търпението на Меркел и тя да спре кранчето завинаги, посочва изданието.

Именно Меркел обаче повече от всеки друг европейски лидер ще носи отговорност пред развалините на еврозоната защо това бедствие не беше предотвратено.

Излизането на Гърция от валутния блок може да предизвика хуманитарна криза в Европейския юг, която да се пренесе и в страните, които току-що се измъкнаха от рецесията. Ситуацията отново разрази и дебатите за подкрепяните от Германия политики на строги икономии и отношението на Меркел към кризата.

Ако позволи на Гърция да се откаже от еврото, това ще е най-дръзкият ход, който канцлерът на Германия е предприемала, откакто дойде на власт преди около десетилетие. Той ще е и най-рисковият ход – по-рисков дори от решението от 2011 г. Германия да се откаже от ядрената енергия.
 

Липсата на стратегия и вътрешната криза в Европа

В много разговори Ангела Меркел е коментирала, че най-големият ѝ страх е Германия да не бъде обвинена за „взривяването на Европа“ за трети път в рамките на едно столетие. На фона на предстоящия референдум във Великобритания за членството на страната в ЕС, войната в Източна Украйна, миграционната криза и увеличаващата се заплаха заради ислямските екстремисти, хаосът в Гърция би изпратил много лош сигнал за ситуацията в Европа.

„Вътрешната криза в Европа се разиграва в опасна, нестабилна геополитическа среда“, коментира бившият външен министър на Германия Йошка Фишер в статия за онлайн изданието Project Syndicate. Според него предотвратяването на разпад на ЕС изисква първо и преди всичко намирането на стратегическо решение на гръцката криза.

Критиците на Меркел я обвиняваха точно заради липсата на стратегия по отношение на „голямата картина“, когато кризата в Гърция започна преди повече от пет години. Канцлерът на Германия се придържаше към подхода „стъпка по стъпка“, според който финансовата помощ се отпускаше в замяна на ангажименти за икономически реформи и икономии.

Някои икономисти, както и гръцкото правителство, твърдят, че точно това е сринало страната и е отложило възстановяването, вместо да го насърчи.

През последните седмици Меркел си навлече критиките и заради това, че е позволила на Шойбле да играе водеща роля в преговорите с Гърция, въпреки че той е известен със скептицизма си. Още през 2012 г. той твърдеше, че еврозоната ще е по-добре без Гърция. В мемоарите си от 2014 г. „Стрес тест“ бившият финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнър описва позицията Шойбле, изложена по време на среща между двамата на остров Силт, като "плашеща".

И все пак – чия е вината?

Трудно е да бъде обвинявана Ангела Меркел, задето не е настоявала повече за постигането на споразумение. През март, когато Ципрас беше на първото си посещение в Берлин като премиер, тя прекара пет часа с него на вечеря, а след срещата им източници коментираха, че тя е обещала да подкрепи всеки жизнеспособен план, който гръцкото правителство предложи.

Поне засега изглежда, че чувството, че тя е направила всичко възможно за постигането на сделка и широкоразпространеното усещане, че гръцкото правителство се е държало безотговорно по време на преговорите, вероятно ще ѝ осигури подкрепа у дома.

През последните дни политици с различни цветове и убеждения се изредиха да осъждат Ципрас и да подкрепят Меркел. Влиятелните консервативни медии в Германия също застанаха зад нея, въпреки че през последните месеци поставиха въпроса дали тя не е омекнала на финала на преговорите.

Колко дълго ще продължи този германски консенсус, не е ясно. Коалиционните партньори на Меркел - социалдемократите (SPD), ще реагират достатъчно бързо в зависимост от това доколко разходите около евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще се окажат бреме.

Същевременно съюзниците на Меркел в Европа и не само там също започват да се питат за отношението ѝ към кризата. САЩ например гласно изразяват тревогата си от геополитическите последствия от излизането на Гърция от еврозоната и оказват натиск на Берлин да се опита да задържи Атина на всяка цена.

Франция досега поддържаше германската линия. По време на преговорите през последните дни обаче страната подкрепи предложението за временно удължаване на спасителната програма за Гърция до провеждането на референдум.

Още по темата за кризата в Гърция четете в Investor.BG.