Люксембург може и да изчезне заради потока бежанци

Ако има едно място, което може гладко да преодолее мигрантската криза в Европа, то това е Великото херцогство Люксембург, коментира POLITICO.

Това е най-богатата страна на стария континент и втората най-богата в света след Катар. Люксембург има богат опит в приемането на мигранти, стичащи се там, за да работят от десетилетия насам. Националната идентичност съществува с трите национални езика, предполагайки културна флуидност и откритост. Освен това малко хора, които напускат места като Сирия, Афганистан и Еритрея, биха се насочили първо към Люксембург.

Но парите не са всичко. Малкият размер на Люксембург затруднява реакцията ѝ спрямо мигрантската криза в Европа и сред местните вече има опасения, че собствените им ресурси и културна идентичност ще бъдат погълнати.

„Голямото предизвикателство пред нас е разбира се настаняването“, казва Ив Перон, директор на агенцията на Люксембург за прием и интеграция. „Засега отказваме да слагаме търсещите убежище в палатки. Винаги имаме истински домове“.

Великото херцогство доброволно се съгласи да приеме около 400 бежанци през следващите няколко години – капка в океана в сравнение със стотиците хиляди хора, прииждащи към Австрия и Германия през този месец, но на глава от населението това е едно от най-големите съотношения в Европа. Паскал Рейнтиенс от Международната организация по миграция описва усилията като „невероятни“.

Страната с население от 550 000 души вече изпита затруднения при настаняването на мигранти от Балканите. Точно тогава обаче започна последната вълна от пристигащите от горещи точки като Сирия и Еритрея.

През лятото жилищата в Люксембург за настаняване на търсещите убежище достигнаха максимума на капацитета си. Правителството започна да създава нови жилища във фургони за още почти 1000 души, които би трябвало да са готови през следващата година. Междувременно министър-председателят Ксавиер Бетел промотира инициатива бежанците да отсядат в местни семейства доброволци.

Надеждата е, че този подход няма да позволи подобни антиимигрантски протести и насилие като в някои германски градове, в които има имигрантски хостели. В Люксембург няма крайнодясна антиимигрантска партия като във Франция или Германия.

„Това не означава, че няма риск, но ние нямаме Льо Пен или Народна партия на Люксембург“, казва Мари-Кристин Вирион, помощник-директор в отдела за солидарност и интеграция на местното подразделение на Caritas, католическа благотворителна организация, която заедно с Червения кръст предоставя най-много услуги на търсещите убежище.

Дори тя обаче споменава мъката на местните, които се чувстват числено превъзхождани в собствената си страна.
„Вече не можем да говорим на майчиния си език, защото повечето хора тук не го разбират“, казва Вирион, имайки предвид люксембургския, който е официален език заедно с френския и немския. „Това създава много тревоги най-вече за по-възрастните хора – те дори не могат да говорят с лекарите си на собствения си език, и тази тревога може да изглежда като ксенофобия“.
 

Още по темата четете в Invesor. bg