Акция "Конфискация" на ЕС: Взимат кораби и яхти на каналджии

Военните кораби от операцията на ЕС в Средиземно море получиха заповед да конфискуват кораби, яхти и лодки, които може да са замесени в трафика на хора или да са собственост на каналджии. Така от сряда морската операция на ЕС, която започна през юни, освен да наблюдава и спасява, вече може и да отнема собственост. Екипажите на 4 кораба, насочвани от въздуха от самолети, ще могат да се качват на борда на избрани от тях морски съдове, да ги претърсват и да ги отнемат, ако подозират, че са свързани с трафикантите.

Въпреки надеждите, че корабите на ЕС ще могат да проследяват каналджиите до брега и да ги прихващат преди да са навлезли в международни води, това все още не е възможно. Причината е че Либия, където се намират основните бази на трафикантите, няма правителство и то не може да се произнесе по навлизането на чуждестранни военни кораби в териториални води.

ЕС не успя да издейства до момента подобно разрешение и от Съвета за сигурност на ООН. Така бойните кораби ще обръщат на 12 морски мили от брега, а спасените в открито море бежанци, както и досега, ще бъдат доставяни в Европа. От началото на годината през централния средиземноморски маршрут в ЕС са пристигнали 130 000 души, а 2 700 са се удавили.

Брюксел използва случая и да прекръсти операцията си от EUNAVFOR Med в „София“ по името на сомалийско момиченце, родено през август на борда на германски военен кораб, спасил майка му от лодка в морето.
Корабите ще патрулират в централната част на Средиземно море, както и досега, основно по пътя на бежанците от Либия към Италия.

Не се предвижда „София“ да се насочи към гръцките и турски териториални води, през които в момента минава най-големият поток от имигранти към Европа. Подобна възможност не фигурира и в плана на Брюксел за спиране на мигрантите от Турция, който Европейската комисия ще започне да преговаря с Анкара от идната седмица. Според плана на Европейската комисия ЕС ще плати за модернизацията на турската брегова охрана, за да може тя сама да патрулира и залавя трафикантите.

Междувременно в петък първата група еритрейци ще бъдат презаселени от Италия в Швеция. Това става по силата на квотите за преразпределение на 40 000 сирийци и еритрейци от Италия и Гърция в останалите европейски страни, одобрени от вътрешните министри от ЕС в края на септември. Чрез тях Швеция трябва да приеме общо 1369 души, а България - 450 през следващите 2 г. Отделно ще се преразпределят други 120 000 души, които бяха гласувани този месец. Става дума за хора, които вече са регистрирани и е установено, че се нуждаят от международна защита. Техните данни ще бъдат вкарани в Шенгенската информационна система, за да бъде проследявано дали те стоят в страните, в които са насочени. Не е ясно кога ЕС ще има готовност да прати бежанци и към България.

Днес вътрешните министри от ЕС ще се договарят в Люксембург и връщането на имигранти, които нямат право да останат в Европа, защото не отговарят на условията за бежанци. Западни медии писаха, че става дума за 4000 души, намиращи се незаконно в 28-те страни членки. Министрите ще приемат наръчник с процедури как да става връщането. Очаква се те да одобрят и списък от 7 сигурни държави – Западните Балкани и Турция, имигрантите, от които ще се подлагат на съкратени процедури за убежище, а отхвърляните да бъдат връщани до 5 седмици.

Белгийските власти съобщиха, че са изпратили писма на иракчаните, подали молби за убежище в страната, че няма да разглеждат документите им. Службата за убежище смята, че става дума за трафик на хора – мъже между 25 и 45 г. от района на Багдад, тъй като всички те разказват една и съща история за бягството си от Ирак. Белгия вече върна 141 иракчани в родината им.