В ЕС се хванаха за гушите за "Северен поток 2"

Европейските лидери се спречкаха здраво днес заради проекта за изграждане на нов газопровод от Русия до Германия – "Северен поток" 2. Група страни, водени от Италия, се обявиха против него, докато Германия и Австрия го браниха. Впоследствие дискусията беше наречена "тежка и емоционална", но до окончателно решение не се стигна.

Точката влезе в дневния ред на срещата на върха в Брюксел в последния момент, след като Италия заплаши да блокира удължаването на санкциите срещу Русия, ако той не се разгледа. На страната на Рим са още поне 7 държави от Централна и Източна Европа – Полша, Унгария, Румъния, Словакия и трите балтийски държави, които подписаха писмо с искане Европейската комисия да го забрани. Те настояват ЕС да не дава пари за тръбата, тъй като тя ще остави без ресурс Украйна, която зависи от доставките и транзита на руска газ и ще увеличи зависимостта на ЕС от енергийните доставки от Русия.

Според италианския премиер Матео Ренци даването на политическа и финансова подкрепа за проекта от ЕС ще е в противоречие със санкциите, наложени от Съюза на Москва заради окупирането на Крим и войната в Украйна.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че въпросът за строителството на "Северен поток" 2 е по-сложен от проблема с миграцията и призова ЕС добре да обмисли последствията от изграждането преди да му даде зелена светлина.

Макар да не подписа писмото на 7-те, България също се е включила в дебата. Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск съобщи, че Италия и България са поискали обяснения защо "Южен поток" е бил блокиран като противоречащ на европейските правила, а Северен – не, макар и двата да транспортират руска газ към ЕС.

"Според мен Северен поток не допринася за диверсификацията на доставките и за намаляване на енергийната ни зависимост от Русия“, заяви Туск днес.

Той добави, че ЕС трябва да се пази от политизация на проблема, но не бива да отстъпва от законодателството си и от целите си да бъде по-енергийно независим.

"Ние трябва да избягваме политизиране, но няма да даваме награди на доминиращи посредници, нито ще наказваме някого, само защото има много газ", поясни Туск. Той подчерта, че "всяка нова инфраструктура в ЕС трябва да отговаря на изискванията на Европейския енергиен съюз, който е базиран на принципите за намаляване на енергийната зависимост и на диверсификацията на доставките.

По данни на Европейската комисия "Северен поток" 2 ще направи "Газпром" доминиращ доставчик на германския пазар, който ще осигурява 60% от притока на газ към страната. 80% от руските доставки за Европа ще се концентрират върху един маршрут, което противоречи на изискването на ЕС за диверсификация на трасетата.

Германският канцлер Ангела Меркел обаче коментира след срещата, че "Северен поток" е преди всичко бизнес предложение и че трябва да се изчака да приключат разговорите за издаването на разрешителните и лицензирането, за да започне изграждането му. "Ние искаме решение, при което Украйна няма да е изцяло изключена като транзитна държава", заяви германският канцлер, без да дава повече подробности.

Междувременно европейските лидери поръчаха на правните експерти на Европейската комисия да направят задълбочен правен анализ дали проектът отговаря на европейското право.

"Северен поток“ 2 ще има капацитет от 55 млрд. куб. метра газ и ще следва в 90% трасето на първата тръба от Русия до Германия. Газът ще се подава директно на германския пазар и от там ще се преразпределя към други европейски държави. Проектът предвижда "Газпром" да притежава 50% от акциите на дружеството, а останалите да са на компании от северна и западна Европа. Цената на газопровода е 9,9 млрд. евро.