Посткьолнска истерия

В новогодишната нощ стотици мъже атакуваха сексуално минаващите жени на площада пред централната гара в Кьолн в продължение на часове. До края на първата седмица от 2016-та година в полицията са постъпили 170 официални оплаквания, 120 от които за сексуални нападения.

Въпреки че атаките се случиха в четвъртия по големина град в Германия, новината за случилото се излезе в националните медии едва дни по-късно, изтъква в-к “Ню Йорк Таймс”. Още по-странно е, че дори полицията изглеждаше в неведение за случилото се.

Към момента са идентифицирани 31 заподозрени, в това число германци, сърби и дори американец. Но повечето са бежанци от Близкия изток и Северна Африка – хора, за които Германия отвори границите си в опит да им даде шанс за по-добър живот.

Нападенията идват в момент, когато страната е изправена пред много сериозни въпроси. Дали да продължи да приема бежанци с отворени обятия или да въведе далеч по-строг пропускателен режим? И дали въобще е възможна мирна интеграция на тези хора в германското общество?

Още преди да са ясни фактите около атаките, в Германия вече течеше ожесточена дискусия. Според популярната феминистка Алис Шварцер, случилото се е “продукт на криворазбрана толерантност”. За крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” събитията в Кьолн са “резултат от липсата на държавен контрол” по отношение на имиграцията.

Новоизгряващата звезда на християндемократите Юлия Кльокнер призова за открит дебат по въпроса за депортиране на чужденци, извършили престъпления на германска територия – предложение, което беше взето предвид дори и от канцлера Ангела Меркел.

И докато десните моментално използваха събитията в Кьолн, за да защитят тезите си срещу допускането на бежанци, левите също толкова бързо опитаха да насочат вниманието другаде. Правосъдният министър и социалдемократ Хайко Маас обяви, че зад атаките стои "организирана престъпна група", макар и да няма конкретни доказателства за подобно твърдение.

Според “Ню Йорк Таймс” в тази ситуация всички в Германия изглежда бързат да заемат място в дясно или ляво и никой не иска да остане в средата, без изяснена позиция "за" или “против” приемането на бежанците.

Иронията е, че нападенията в Кьолн едновременно повдигат изключително важния въпрос за бежанците и тяхната култура и в същото време правят невъзможно решаването на този въпрос с трезва, широка обществена дискусия.

Интеграцията няма да как да бъде успешна, ако Германия не успее да тушира напрежението, породено от драстичните културни различия между германското общество и бежанците от арабския свят. А този процес трудно ще се случи, ако цяла генерация от бежанци бъде демонизирана още с пристигането си.

Това не е първата имигрантска вълна в следвоенна Германия и не за първи път десни и леви играят политическите игри по темата.

Вляво дълго време игнорират връзката между престъпленията и бедността и липсата на образование сред бежанските общности. Вдясно пък хиперболизират връзката между престъпленията и културните ценности на бежанците.

За “Ню Йорк Таймс” истинският въпрос не е дали има нещо сбъркано в самите бежанци, а дали Германия се спрява успешно с интегрирането им. И ако не се справя, може ли да направи нещо, за да промени това?

Към момента решение трудно може да се намери. Германия изглежда объркана и подвластна на емоции, предразсъдъци и идеологии, а не разчита на адекватни оценки и доказателства.

Ако това объркване продължи дълго време, изходът ще се отдалечава все повече.