Цацаров: Наблюдението на България трябва да падне

Главният прокурор Сотир Цацаров се обяви за отпадането на механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия следи реформата на съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност в България
|
На кръгла маса, организирана от евродепутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС, проведена днес в Европейския парламент в Брюксел, главният прокурор заяви, че "отпадане на механизма до края на мандата на Европейската комисия е повече от реалистично и необходимо".

На подобно мнение е и правителството, което беше представено на форума от зам.-министъра на правосъдието Красимира Филипова. Според нея наблюдението е било и е полезно, но трябва да се върви към приключването му до 2019 г. – срок, който си постави сам шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

С изказването си Цацаров успокои гласовете на част от български евродепутати, които по-рано настояха, че мониторингът трябва да се свали възможно най-бързо, защото е дискриминационен спрямо България, създава двойни стандарти и ѝ пречи по пътя за Шенген. Според него е "нереалистично да очакваме незабавно прекратяване на механизма", но трябва да се върви натам
.
Главният прокурор обаче смята, че "в последните години механизмът е повече средство за проверка, отколкото за сътрудничество". Той разкритикува Еврокомисията, че не поддържа никакви форми на сътрудничество с българските власти, а само пише констатации. Цацаров се усъмни и в източните на информация, чрез които Брюксел събира сведенията си и определи препоръките, давани в него като "често твърде общи и нееднозначни". Прокурор №1 каза, че и българските институции дават непълна и едностранна информация и посочи конкретно правосъдното министерство при предишния му титуляр Христо Иванов.

Цацаров, както и евродепутатът Илиана Йотова заявиха, че брюкселските доклади са се превърнали в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне и разделят политиците и съдебната власт на реформатори и привърженици на статуквото според това дали са за оставането или за премахването на надзора от Брюксел.

Шефът на ВАС Георги Колев призова механизмът за наблюдение да се реформира и да се разпростре върху всички държави-членки, защото България има съвременни институции. Шефката на инспектората на ВСС Теодора Точкова каза, че две от 6-те точки, по които страната ни се следи вече са изпълнени, а останалите трябва да се преформулират, за да са по-конкретни. Представители на останалите части от съдебната власт нямаше, но бяха дошли депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС от Народното събрание, които също подкрепиха инициативата за свалянето или реформирането на наблюдението от ЕК.

Според Илиана Йотова, която говори от името на депутатите, инициирали дискусията днес, на Европейската комисия трябва да се предложи да конкретизира препоръките си и да ги обвърже със срокове, да докладва за тяхното изпълнение по-често, а не само чрез годишните доклади и да върви към отпадане на механизма и изравняване на правилата за всички държави-членки.

Йотова добави, че наблюдението за България и Румъния вече е излязло извън обхвата си и пречи на България да се включва в общи европейски политики като Шенген. Последната загуба е европейската агенция за гранична и брегова охрана, до която, според нея няма да имаме достъп, тъй като въпреки че сме външна граница на ЕС, не сме част от шенгенската зона.

Според Филиз Хюсменова от ДПС "винаги има какво да се желае и не може да се твърди, че България е постигнала високи стандарти, но механизмът трябва да мотивира".

По-рано днес на заседание на комисията за граждански свободи и правосъдие на Европейския парламент представител на Европейската комисия заяви, че механизмът е полезен и че наблюдението ще продължи поне още година. "Ние не искаме съвършенство, просто реални резултати", каза той по повод критиките, че мониторингът се е изпразнил от съдържание и е неефективен.