Зверствата на ИД разкриват недостатъците на Белгия

При вчерашните зверства в Брюксел бе ударено ново място и това буди тревога. Досега Белгия беше развъдник на джихадисти, без самата да е мишена на безразборен, местен тероризъм. Нападението срещу Еврейския музей в Брюксел през май 2014 г., при което загинаха четирима души, беше по-скоро антисемитско, отколкото "антибелгийско" като мотивация. То беше извършено от роден във Франция ислямистки радикал, пише Джон Личфилд в "Индипендънт".

Сегашните нападения са различни. Избраните мишени бяха белгийски, но и откровено международни. Атентаторите атакуваха американската зона за заминаващи пътници на летище "Завентем" и метростанция на 200 метра от централата на Европейската комисия.

Поради сложни причини Брюксел се превърна в един от епицентровете - ако не в самия епицентър - на джихадизма в Европа. Нападенията в Париж на 13 ноември миналата година бяха, както знаем, планирани и осъществени от Брюксел. Главният им организатор Абделхамид Абауд беше роден в Белгия.

Оцелелият парижки нападател Салах Абдеслам, който беше заловен миналата седмица, след като се укриваше, е френски гражданин от марокански произход, прекарал целия си живот в населения с 40 процента мюсюлмани квартал "Моленбек", разположен на запад от центъра на белгийската столица. Като съотношение има повече млади хора от Белгия, включително мнозина приели исляма, които се бият за ИДИЛи други джихадистки групировки в Близкия изток, отколкото от която и да е друга държава от Европейския съюз.

Моментът, в който бяха извършени вчерашните нападения, предполага, че мотивът може да е отмъщение за залавянето на Абдеслам, но истината може да е по-сложна.

Има основателни причини да се смята, че през последните четири месеца Абдеслам е бягал и от ИДИЛ, и от белгийската и френската полиция. Той се измъкна от самоубийствено нападение в Париж на 13 ноември. Мрежата, която го е укривала под носа на белгийските служби за сигурност, изглежда се състои предимно от недоволни младежи, които нямат конкретни лични ислямистки цели.

Вчерашните нападения можеха да бъдат извършени от доста различна "клетка" - като свидетелство за продължаващата джихадистка заплаха, а не с цел конкретно да се "отмъсти" за Абдеслам.

Въпреки това всички тези факти насочват вниманието към дълбок и болезнен проблем в Брюксел, който излиза извън обезпокоителното радикализиране на маргинализирани мюсюлмански младежи във Франция, Великобритания, Холандия или Германия. Защо Белгия? Защо Брюксел? Защо "Моленбек"?

Налице са обичайните фактори - безработица, дискриминация, разделени идентичности - които обясняват отчуждението на младите мюсюлмани в други европейски страни. В Белгия те се усилват от разделената идентичност на самата страна, където фламандскоговорящите и франкофоните се отдалечават още повече едни от други през последните две десетилетия. Повечето мюсюлмански младежи във Великобритания или Франция всъщност се смятат за британци или французи. За какъв би трябвало да се смята младеж от марокански произход, роден в Брюксел? За фламандец или за валонец? Или за брюкселчанин?

Същевременно разделението на страната по всякакви показатели, с изключение на името, подкопава националните или федералните институции, включително полицията, съдебната система и разузнавателните служби. Белгийските политици сега мислят предимно от гледна точка на своите "райони" или езикови общности, а не на проблемите в национален мащаб. Различните клонове на полицията и службите за сигурност са прословути с лошата комуникация помежду си. Кметът на брюкселското предградие Вилворде Ханс Бонте веднъж нарече белгийския апарат за сигурност "идеален пример за организиран хаос".

Тази страна, която смята себе си за във висша степен международна, вече е дотолкова погълната от общностна политика, че не може да функционира нормално. Към това се прибавя фактът, че Белгия отдавна е терен за незаконна търговия с оръжие и че географското й положение я превръща в идеална отправна точка за нападения в съседни страни.

Досега омразата към западните и демократичните ценности, развъждана в "столицата" на Европа, предимно се изнасяше. Разделената и вторачила се в себе си, Белгия вече не е имунизирана.
 

/БТА/