Брюксел отхвърли възражение на Народното събрание

Европейската комисия отхвърли опита на 11 парламента, сред които българският, да спрат предложението ѝ за модернизиране на правилата, по които работници от една държава се наемат да работят в друга.
 
Брюксел предложи през март тези работници да получават възнаграждението, което местните работници получават за същия вид труд, заедно с премии и други бонуси, които им се полагат по законодателството в страната, в която работят. В момента тези работници, наричани командировани, биват наемани по договори, които задължават работодателя да им плаща само минималната заплата в държавата, в която биват изпращани.
 
„Командированите работници не са втора класа граждани и заслужават да бъдат оценявани наравно с останалите”, заяви социалният еврокомисар Мариан Тейсен.
 
Около 2 млн. души работят като командировани в ЕС. Те са заети основно в строителството.
 
Парламентите на България, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватия, Полша, прибалтийските републики и Дания изпратиха възражения срещу предложението за промяна на директивата, написано от Европейската комисия. Те възразяват основно с два мотива: Първо, че задължението за изплащане на пълната заплата ще направи евтините работници не толкова привлекателни за западните държави, което ще намали конкурентоспособността на фирмите, главно в новите страни, които наемат такива работници, за дейности в старите членки на ЕС.
 
Второто възражение е, че въпросът за размера на трудовото възнаграждение се урежда по националното законодателство и не е европейска компетентност.
 
Европейската комисия отхвърли като неоснователни и двата мотива и обяви, че няма да изтегли предложението си. Вместо това то ще продължи да се гледа от социалните министри на ЕС и от Европейския парламент, като Еврокомисията ще опита да осигури достатъчно мнозинство за приемането му.
 
„Нашата битка е срещу нарушаването на правилата и за повече справедливост. Само така ще си върнем доверието на гражданите”, заяви социалният еврокомисар Мариан Тейсен в Брюксел днес. Тя добави, че Еврокомисията е научила от Brexit-а, че „има хора, които се боят да не се окажат губещи от глобализацията. Това предложение прави точно това – повече правила в общия ни пазар”.
 
Тейсен поясни, че ЕС има правила за командированите работници от 20 г. и досега никой не е обявявал, че Европа е превишила правата си, изземайки правомощия от националните власти. Записаното в директивата от 1996 г. решение командированите работници да вземат само минималната заплата, също се отнася до договаряне на трудови възнаграждения, но досега то не е безпокояло страните членки, които сега го поставят като проблем.
 
Еврокомисарката обясни, че ЕС се нуждае от общото решение, защото „въпросът, без съмнение, е презграничен и засяга поне две страни членки и работодател от една държава, който и изпраща работник в друга”, обясни комисарката защо ЕС се нуждае от общо решение.
 
Според анализа за ефекта от предложението някои работодатели ще загубят конкурентни предимства на пазара, но това няма да доведе до загуби на работни места.
 
През март Европейската комисия предложи поправки в Директивата за командированите работници. Те са свързани главно с промяна на правилата за възнагражденията на такива временни работници и позволяването те да получават не само пълната заплата, но и бонуси и добавки, на каквито имат право местните работници. Освен това агенциите за временна трудова заетост ще трябва да наемат такива работници по националните правила. Максималният срок на договорите за командироване не може да надхвърля 2 г., ако той е по-дълъг, работникът ще плаща данъци и осигуровки в страната, където е изпратен, а не в тази, където е подписал договора си.
 
Командированите работници в ЕС работят основно в строителството, в промишлеността и в сектора на личните услуги като образование, здравеопазване и социални дейности. По данни от 2014 г. 14 203-има българи са били наети за работа в ЕС, а 3267 чужденци са били командировани  в България.