Всичко вече е арабско, не остана почти нищо германско!

Бад Годесберг беше преди дипломатическият квартал на Бон. Днес по улиците се разхождат забулени жени, а арабските магазини са на всяка крачка. Много от местните хора вече не се чувстват уютно. Ето какво разказаха те пред Дойче веле.

Сабине Галушка познава всички в Бад Годесберг. 57-годишната германка държи малък цветарски магазин на главната улица. С клиентите си разговаря по най-разнообразни теми: за времето, за здравето, за семейството - и за бурките.

"Определено не ми харесва, че всички тук се разхождат забулени. Аз съм от хората, които искат да знаят кой се крие зад забрадката", казва Сабине.

Естествено, не всички жени тук ходят забулени. Но Бад Годесберг е определено квартал на контрастите. Виждаме момичета и млади жени, които в топлия летен ден се разхождат по къси поли или шорти. Но срещаме и много забулени жени, някои от които са покрили цялото си тяло - виждат се само очите им.

"Не мога да кажа нищо лошо за тях, но..."

"Знаете ли, не мога да кажа нищо лошо за арабските жени. Повечето от тях са много мили и винаги ме поздравяват учтиво. Но е жалко, че крият лицата си", казва една минувачка. Изражението ѝ издава, че много внимава да не изпусне някоя политически некоректна дума.

"Забулването е част от тяхната култура. Наясно съм, че не се забулват, за да ни ядосват, но все пак смятам, че когато човек отиде да живее в някоя друга страна, трябва да се напасне към тамошните порядки. А ако това не му допада, нека просто отиде другаде", добавя жената. И ни моли да не споменаваме името ѝ.

Много от хората, които срещаме в Бад Годесберг, не желаят да говорят с нас нито за бурки, нито за бежанци - от страх, че ще бъдат натикани в "десния ъгъл", ако споделят съвсем открито възгледите си.

Много слухове се носят в този квартал на Бон. Много неща се споделят само под сурдинка. Говори се например за подставени лица, които купували жилища за арабски бизнесмени. Други пък разказват, че "арабите" плащали по 20 евро за квадратен метър. Един мъж на средна възраст е видимо възмутен: "Това тук е двоен морал. Всички искат арабските пари, но не искат арабите".

Правим опит да разговаряме с арабски предприемачи, но без успех. Най-честият отговор гласи: "Не щем разправии". Невъзможно е да поговорим и с някоя забулена жена или пък с нейния придружител. Щом зърнат микрофона, бързо сменят посоката.

"Навсякъде арабски заведения"

В цветарския магазин на Сабине Галушка срещаме една клиентка, която не се притеснява да говори съвсем открито. 50-годишната Симоне Лаван ни казва, че е против забраната за носене на бурка. Според нея тази мярка е чисто и просто безсмислена, истинските проблеми са другаде: "Всеки ден ставам свидетелка на предразсъдъците на арабските мъже спрямо жените. Влезте в което и да е кафене в квартала и ще се убедите, че съм права. Всеки път, когато някоя жена мине покрай заведението, арабите я гледат накриво", казва Симоне и добавя, че не изпитва страх, но определено ѝ е мъчно, че е принудена да търпи подобно отношение в собствената си страна.

Потиска я и промененият облик на квартала. "Арабските заведения никнат като гъби след дъжд. Навсякъде се носи този сладникав мирис. Тук не остана почти нищо германско или пък италианско. Всичко е вече арабско", казва жената.

"Навсякъде", "всичко" - подобни обобщения са със сигурност пресилени, но очевидно не са чак толкова далеч от истината: отбиваме се в местния филиал на голяма германска верига за хранителни стоки и виждаме, че всички табелки са на немски, английски и арабски.