Народното събрание ще ратифицира пост-Brexit сделката

Европейският съд постанови, че международните търговски споразумения трябва да се ратифицират не само на европейско, но и на национално ниво. Поводът беше питане на Европейската комисия как да процедира със споразумението със Сингапур, подписано през 2013 г.

"Сингапурското" споразумение е първото "модерно" споразумение за свободна търговия, което включва освен клаузи за намаляване на мита и нетарифни пречки, още разпоредби  за защита на интелектуалната собственост, инвестиции, обществени поръчки, конкуренция и др.

Днес Европейският съд реши, че ЕС не може да сключва самостоятелно такива търговски споразумения и че те трябва да бъдат ратифицирани от националните и регионалните парламенти в страните членки, преди да влязат в сила, тъй като става дума за "споделени компетентности".

Решението създава прецедент, който ще се разпростре и върху предстоящото търговско споразумение между ЕС и Великобритания. То трябва да бъде сключено след напускането на страната и ще определя бъдещите отношения между Брюксел и бившия му член. Европейските магистрати практически постановиха, че и българското Народно събрание трябва да се съгласи с клаузите му и че негов отказ ще блокира влизането му  в сила.

Европейският съд смята, че ЕС има изключителна компетентност да разписва условията за търговия с трети страни в областта на достъпа до пазара на стоки и услуги, включително всички транспортни услуги (и авиационните), в обществените поръчки, производството на енергия от неизкопаеми източници, в защитата на преките чужди инвестиции и на интелектуалната собственост, по монополите и субсидиите, обмен на информация и уреждане на спорове. Съдебното решение  значително увеличава областите на европейска компетентност спрямо предварителното мнение на генералния адвокат.

Причината да се включат и националните парламенти са само две направления, които са обект на споразуменията за свободна търговия – непреките чужди инвестиции и уреждането на спорове между държавата и инвеститорите. По тях съдът смята, че правомощия имат както евроинституциите, така и страните членки. За тях е необходимо национално одобрение, тъй като отговорността по тях се споделя между Брюксел и 28-те столици.

Режимът за уреждане на спорове е ябълката на раздора и в споразумението с Канада – СЕТА. Съдебното решение потвърждава решението на Еврокомисията да го даде и за национална ратификация. ЕС и Канада го подписаха през октомври, Европарламентът го одобри през февруари и сега предстои то да бъде ратифицирано от 27 национални и 10 регионални парламенти, за да влезе окончателно в сила. Латвия вече го ратифицира.

СЕТА предвижда специални съдилища, които да уреждат спорове между инвеститори и държавата. Европейският съд смята, че тези съдилища са извън съдебната компетентност на държавите членки, обаче не биха могли да бъдат създавани без тяхно съгласие.