Евросъюзът ще се въоръжава, събира легион за борба с тероризма

Общи изследвания в отбраната, купуване на оръжие и части за борба с тероризма, предложи Европейската комисия във визията си за отбраната и сигурността. Тя е част от Бялата книга за бъдещето на Европа, която Брюксел готви за развитието на ЕС след напускането на Великобритания.

"Не предлагаме обратен сценарий, тъй като имаме категорична подкрепа от гражданите", заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Федерика Могерини, която отговаря за външната политика и за отбраната на ЕС.

Брюксел представи изследване, според което две трети от гражданите искат обща отбрана и сигурност. Според него 75% от българите искат европейска отбрана, само 14% са против, а всеки 10-и няма мнение.

Най-застрашени се чувстват прибалтийските държави и Германия, а най-дистанцирани към идеята за обща отбрана са шведите и австрийците.

Европейската комисия предлага създаването на Европейски фонд за отбрана, от който да се финансират изследвания, да се разработват прототипи на оръжие и да се купува въоръжение. Първата обява за обществена поръчка в разработките ще бъде обявена още днес, съобщи вицепрезидентът на Еврокомисията Юрки Катайнен.

Условието е няколко държави и филми да се обединяват, за да кандидатстват за европейските пари. Европейският бюджет ще има по 500 млн.евро за целта до 2020 г., а след това плановете са да се харчат по 1 милиард евро годишно.

Еврофинансирането може да се ползва да се купуват хеликоптери, дронове и сателити например, които после да се ползват заедно от страните, които са участвали в поръчката. Брюксел смята, че така ще могат да се договарят по-добри цени с производителите заради по-големите заявки. За да могат да получат европейските страни, трябва да участват поне 3 компании от поне 2 страни членки, се казва в предложението на Еврокомисията.

В момента 80% от обществените поръчки се реализират национално, като общ пазар в отбраната не съществува. Катайнен намекна и че харченето на 2% от БВП, поискано от американския президент Доналд Тръмп от членовете на НАТО, може да се изчислява и общо за европейските членове, вместо всяка страна да трябва сама да отделя пари.

Освен това Европейската комисия предлага и изграждане на общи военни сили, които „да оказват солидарност при хибридни, кибер и терористични атаки“. Катайнен поясни, че под хибридни атаки се разбира „спиране на медии, спиране на електричество, проблеми в банковите транзакции и др.“.

"В момента можем да си помагаме при кибер нападения, но ако бъде изключен токът или става дума за свободата на медиите, ние сме дотук", каза вицепрезидентът на Еврокомисията.

Могерини добави, че общите способности ще се използват и за мироопазващи операции, за  военни съветници по света. Предвиждат се и бойни части, които да участват в антитерористични операции извън ЕС. Съюзът и сега има бойни групи, но те никога не са задействани, тъй като страните членки не могат да се разберат кой и как ще плаща разходите.

Въпреки амбициозните планове, предложени днес, Могерини заяви, че "ЕС няма да става военен съюз" и че "не иска да конкурира НАТО". 

Дали и как ще се реализира предложението за европейската отбрана ще зависи "единствено от политическата воля на страните членки", каза Катайнен. Сега разработката на ЕК отива в страните членки, където се очаква правителствата, гражданите и националните парламенти да се произнесат по нея преди края на годината.

От утре ЕС за първи път ще има собствена военна структура, която ще поеме командването на тренировъчните мисии на ЕС в Централноафриканската република, Мали и Сомалия.

Тя е ситуирана в Брюксел и ще поеме част от задълженията на командирите на операциите, които ще се занимават вече само с работата на терен.