Франция обеща: Изпълнителна власт с небивала сила!

Подкопана легитимност заради рекордно ниската избирателна активност, смазващо, но разнородно мнозинство в новото Национално събрание, опасност от нови социални протести: много предизвикателства очакват френския президент Еманюел Макрон, който е в силни позиции след първия тур на парламентарните избори, пише Франс прес.

Рекордно ниска избирателна активност

Над една втора от избирателите (51,29 процента), главно възрастовата група 18-34 години, не отидоха да гласуват на първия тур на парламентарните избори в неделя, нещо невиждано във Франция.

"Процентът на негласувалите е исторически. Наблюдава се срив на избирателната активност в сравнение с първия тур на президентските избори (77 на сто), подчертава политологът Тома Геноле, според когото това явление се обяснява със "смесица от примирение и протестен вот".

Според Жером Сент-Мари от социологическия институт "Полинг вокс" това "говори за вид отчуждение на част от французите, главно сред обикновените хора", но също така и сред "младите", които гласуват предимно за крайната десница и за радикалната левица. "Те бяха особено обезсърчени от президентските избори", на които бяха победени техните кандидати Марин льо Пен (Национален фронт) и Жан-Люк Меланшон (Непокорна Франция).

Според противниците на новия президент тази ниска избирателна активност уронва легитимността му на управленец.

"Едва един от всеки седем избиратели са гласували" за президентската партия, подчерта Брис Ортфьо от дясната партия "Републиканците".

Антуражът на Макрон признава това за "неуспех". "Трябва да се върне доверието", коментира говорителят на правителството Кристоф Кастанер.

Новите народни представители – по-големи католици от папата?

Влизането в парламента на стотици депутати новобранци, излъчени от движение, създадено само преди година, нямащи още изградено чувство за партийна дисциплина, може да създаде проблем.

Авторитетът на предишния президент, социалиста Франсоа Оланд, бе подкопан по този начин от опозицията в парламента на част от депутатите на социалистическата партия, наречени "бунтарите".

"Очертаващото се огромно мнозинство е опасно за самия Макрон, защото много от тези хора вероятно ще са обзети от прекомерен ентусиазъм. Парламентарният макронизъм ще е безконтролен. Макрон ще трябва да вложи много енергия, за да успее да вкара в рамки, да дисциплинира, да успокои това събрание", изтъква политологът Тома Геноле.

"Заради неопитността и разнородните политически възгледи новоизбраните депутати ще бъдат огромна, но раздробена маса. Може да има отделни луди глави, но не и организирано несъгласие. От една страна, ще има изпълнителна власт с небивала сила, а от друга - отчетливо слаба законодателна власт", смята Жером Сент-Мер.

Според него "в момента срещу Макрон няма никаква надеждна опозиция, въпреки че 75 процента от французите не гласуваха за него на първия тур на президентските избори. Опозицията е съставена от четири непримирими един с друг елемента: "Непокорна Франция" (ляворадикална), "Национален фронт" (крайнодесен), левица и десница". Прогнозите след първия тур са, че президентската партия ще сложи ръка на парламента, десницата ще е отслабена и разпокъсана, крайната десница и крайната левица ще бъдат слабо представени, а редиците на левицата ще са още по-изтънени.

Улично протестно движение?

Новият президент вече обяви намерението си да въвежда бързо реформи, като се започне с трудовия кодекс, който се очаква да бъде преразгледан преди края на лятото чрез укази, за да бъдат избегнати дълги парламентарни дебати.

"От момента, в който Националното събрание престане да предлага справедливо представителство на опозиционните политически сили, те са принудени да разработят форми на опозиция извън него, тоест на улицата", смята Тома Геноле.

Съюзът от синдикати и други организации "Социален фронт" предвижда да организира още на 19 юни митинги срещу реформата на трудовия пазар.

Проектът, обсъждан от десетина дни, притеснява синдикатите на работниците, които миналата година се надигнаха масово срещу приетия по времето на Оланд закон, който вече смекчи регулациите във френското трудово законодателство.

Но по думите на Жером Сент-Мари "реформа не се блокира с излизане на улицата, а със стачка, както през 1995 година. Само че днес не виждам кой може да направи стачка: работниците в частния сектор са заплашени да останат без работа, а тези в публичния са затънали в дългове. Последните социални движения бяха победени, а това води до социално обезсърчаване".

"Протестите на практика не тормозят особено властта и е лесно да се очернят - достатъчно е само да бъдат излъчени няколко минути кадри с вандалски прояви, за да бъде дискредитиран протест на 500 000 души", допълва той. 

/БТА/