Лондон година след референдума: Ние си тръгваме от ЕС

Така попари "мечтите" на председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, който заяви, че се надява Лондон да размисли и да се откаже от плановете си, цитирайки Джон Ленън.

Мей, която загуби мнозинството на консерваторите на предизвиканите от нея предрочни избори на 8 юни, заяви че 80% от гласувалите са подкрепили партии, които искат излизане от ЕС, и затова правителството й ще върви в същата посока.

Британския премиер ще предложи в понеделник визията си за правата на гражданите на ЕС, които живеят на Острова, което според нея ще е "честно и силно предложение". Тя увери че никой от сега живеещите в Обединеното кралство европейци няма да бъде изгонен.

В същото време европейските лидери коментираха офертата, която тя им представи снощи, като "недостатъчна", "неубедителна", "само първа стъпка" и "под очакванията". До момента единствено Полша, която има най-голямата емигрантска общност във Великобритания, я оцени "като обещаваща".

Позицията на Варшава е първа пукнатина в европейското единство, в което евролидерите се врекоха на извънредната си среща за Brexit през април. Те си обещаха да не се делят и да оставят преговорите на упълномощения от ЕС Мишел Барние. Полша подкрепя Лондон и в разбирането, че не Европейският съд, а британски магстрати трябва да гледат делата на европейските граждани след раздялата, което противоречи на мандата на Брюксел за хода на преговорите.

Европейските лидери остават разделени и по начините за справяне с миграционната криза, като страните от Централна Европа смятат, че квотното разпределение на бежанци от Италия и Гърция не работи, докато Западът ги натиска да договореностите за преразпределение на 160 000 бежанци от Италия и Гърция.

Премиерът Бойко Борисов също заяви, че квотите не са решение, тъй като мигрантите не желаят да останат страната и има случаи на разпределени у нас бежанци, които са хващани и връщани от границата ни "по 20 пъти".

България е приела досега 47 души от Гърция и й остава да вземе още 1302 бежанци.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон дадоха обща пресконференция след срещата на върха в Брюксел, на която обявиха, че са решени заедно да променят Европа.

Макрон съобщи, че решенията приети от лидерите са подготвени съвместно от Париж и Берлин. Сред тях са създаването на европейски фонд за финансиране на изследвания в отбраната и първото в историята сътрудничество във военната област, удължаване на санкциите срещу Русия заради Украйна и ангажирането ЕС да изпълнява Парижкото споразумение за климата, от което президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят.

"Когато Франция и Германия са заедно, нещата в Европа вървят напред", заяви Макрон, за когото това беше дебют на европейската сцена след избирането му за президент.

Макрон подкрепи Меркел и за решението й ЕС да даде подслон на бежанците, които търсят закрила, като в същото време се работи в Близкия изток и в Африка за създаване на възможности за хората на място, за да спре потока от мигранти към Европа.

Германия и Франция ще работят заедно за укрепване на либийските граници, през които сега преминават най-много имигранти към Европа и в държавите от Сахел, които са най-голям източник на миграция към ЕС. Париж и Берлин ще са заедно и по други въпроси като международната търговия, стратегическите инвестиции, защитата на европейската конкурентоспособност, заяви Макрон.