Безпощадността – тайната на успеха на Макрон

Започваме да долавяме какво стои зад успеха на Еманюел Макрон.

Новият президент на Франция удиви Европа със скоростта и размаха на своя възход от бивш министър до държавен глава на републиката за по-малко от една година - от политически новак до създател и лидер на печеливша партия. Той удиви и света със своя чар, с остротата на разсъжденията и идеологическата креативност, възприемайки идеи и политики ту от ляво, ту от дясно.

С безпощадността, която го доведе до тук. Миналата седмица той принуди четирима министри да напуснат кабинета. Трима от тях бяха членове на МоДем (Демократично движение), съюзник на неговата партия, а четвъртият изигра огромна роля в създаването на собствената партия на Макрон "Република напред!", пише Ройтерс.

Нито дума за невинност преди доказване на вината. И четиримата са подследствени за (относително умерена) корупционна практика, освен това става дума за предварително разследване, но обвинението беше достатъчно да изхвърчат.

Подсилвайки впечатлението за безпощадността на Макрон, френските медии бяха пълни с цитати от анонимни партийни източници, внушаващи, че той упражнявал строг контрол над министрите.

На Макрон се налага да е безмилостен и да упражнява контрол. Той започва двойна мисия да успее там, където предшествениците му се провалиха, в една Франция, чиято икономика, статут и оптимизъм западат.

Тази мисия включва на първо място съживяване на Франция, и на второ - връщането на статута й на равен партньор с Германия в съживяването на Европейския съюз.

Ще започне с Франция. Въпреки впечатляващото спечелване на президентските и парламентарните избори той ще усеща притеснението от рекордно ниската избирателна активност на парламентарните избори през юни и от това, че след като се е установил в центъра, и левицата, и десницата са против него.

Макрон даде да се разбере вече, че иска да започне преговори с профсъюзите по въпроса за въвеждането на по-голяма гъвкавост на работните места - по-лесно уволняване и назначаване на работници. В това отношение по думите на един коментатор му предстои "майката на всички битки" с организации, които от десетилетия се противопоставят на промяна.

Това ще е сблъсък на различен опит и рефлекси. Макрон е млад и образован в елитни институции, профсъюзите са креатури на индустриална епоха, в която сигурността на работните места и увеличаването на заплатите са началото и края на пазарлъците.

Европейският съюз е по-голямо предизвикателство отчасти защото може да го контролира по-малко. Германският канцлер Ангела Меркел, неоспоримата, но самотна лидерка на ЕС, беше видимо облекчена от неговия избор. Тя обяви възторжено след победата му през май, че Макрон "е носител на надеждите на милиони от френския народ, а също на много хора в Германия и в цяла Европа".

Само че Меркел я чакат тежки избори на 24 септември и тя трябва да балансира отзивите си за него, за да избегне отчуждаване на своите избиратели. "Подкрепата на Германия не може да замени френската политика", заяви тя сухо след ентусиазираното приветстване на Макрон. "Не виждам защо като приоритет трябва да променим политиката си."

Канцлерката искаше да каже, че няма да преразгледа фискалните правила, на които Германия държи, и позицията на правителството й, че Франция и други страни от "средиземноморския клуб" трябва да спрат да трупат дългове, които ги вкарват по-дълбоко в икономическа дупка.

Следва Италия, която наследи Гърция като централна грижа на Европа. Прогнозата за растеж от 1 процент тази година в Италия, третата по големина икономика от еврозоната, е далеч зад умерения растеж в останалата част на ЕС и не помага с нищо за изпадналите в дългове промишлен и банков сектор на страната.

В Италия, където расте съпротивата срещу ЕС, вероятно ще се състоят избори в началото на следващата година или по-късно. Въпреки че популисткото евроскептично Движение пет звезди се представи зле на изборите за кметове, все още оглавява националните сондажи.

Силвио Берлускони, който никога не трябва да бъде изключван от сметките, също обещава да възроди своята партия "Форца, Италия", докато съюзниците му в дясно - "Северната лига" и "Италиански братя" - отхвърлят обществената неприязън към ЕС и заедно може да победят управляващата Демократическа партия. Боледуваща, политически турбулентна Италия е по-голяма заплаха за реформата в ЕС, защото за разлика от гръцката, италианската икономика е твърде голяма, за да бъде спасена от дефолт.

Макрон трябва да се справи с тези проблеми - заедно с агониите от преговорите за Brexit и продължаващата враждебност на централноевропейските членове на ЕС Полша, Унгария и Словакия към голяма част от политиката на съюза, особено към имиграцията, ако иска да се присъедини към Меркел като главен инженер в машинното отделение на ЕС.

Той има зад себе си вятъра. Насрещните ветрове обаче ще бъдат също толкова силни. 

/БТА/