Санкциите на САЩ срещу Русия и големият губещ - Европа

Новите санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея от страна на САЩ са симптоматични за състоянието на международните отношения днес, както и за глобалния баланс на силите.

Светът вече безпрекословно е мутлиполярен и това значи много неща. Очевадно САЩ, притежавайки най-голямата военна мощ - с военни разходи на правителството колкото на следващите 7 държави взети заедно - диктуват играта, ползвайки най-вече пръчката за сметка на моркова.

Въпреки ядрения си арсенал, Русия е слаба икономически и търси алианси. Къде охотно, къде не, тя явно заформя такъв с Китай - икономическото чудо на нашето време. Регионални лидери като Индия тепърва ще изискват мястото си на голямата маса.

Големият въпрос е: къде е Европа в пъзела и готова ли е на ценностно и икономическо равнище да балансира между собствените си интереси и антагонизмите на другите заформящи се и съществуващи вече центрове?
Докато законът за санкциите прави совалки между Сената и Камарата в Конгреса на САЩ, проличават няколко неща.

Първо, русофобията и параноята на неоконсерваторите в САЩ е обладала и двете партии - демократи и републиканци. Недоказаните обвинения в руска намеса в щатските избори, целят да дискредитират избора на американския суверен за президент - Доналд Тръмп. Подминавайки иначе крещящата истина, че Хилъри бе просто ужасяващ кандидат, а избирателят така или иначе искаше промяна на курса - растеж, умерен диалог с останалия свят и мир. Такива неща обещаваше Тръмп в кампанията преди изборите, ако си припомнят близкото минало от американската левица.

С тези санкции Конгресът на практика казва на Тръмп - по отношение на външната политика и обещанията за диалог, ти си с вързани ръце. Решиш ли да намалиш или забавиш темпото на санкциите, които налагаме - няма да можеш, ще питаш нас. Реално, власт Тръмп има само в посока на ескалиране на напрежението - например, атакувайки военно страни, които не са проявили агресия към САЩ, нито са имали общо с 11 септември. Там Конгресът спи. А с истински свързаната с атентата държава дори дипломатическите отношения са топ приоритет, търговията и обмена на информация разцъфват...

Скритата цел на санкциите, които на практика застрашават всички фирми, правещи бизнес с руски аналози, целят силово налагане на американските енергийни компании на европейския енергиен пазар. И ако това беше икономически ефективно и пазарно нямаше да е проблем. Енергийната независимост и сигурност на Европа са универсални понятия и не касаят само Русия. В един момент европейските политици се озоваха между чука и наковалнята - от една страна интересите на задатлантически им партньори, от друга - на фирмите в Европа, които строят, поддържат и разработват петролопроводи/газопроводи и работят по енергийни проекти с руско участие. Проекти за стотици милиарди: Северен поток 2, проект за втечнен газ в Балтийско море, друг в Северна Африка...

Става дума за работни места, евтин енергиен ресурс за моторите на Европа, енергийна диверсификация на източниците по различни линии, предизборни обещания и политическа цена вътре на континента.

Американският протекционизъм и икономически егоцентризъм втрещи иначе доста послушния европейски политически елит, а вътрешният натиск дори създаде прецедент - автентичният европейски интерес да бъде формулиран и изразен гласно. Дори Европа заплаши с контра-санкции аталантическия си партньор, ако нейните интереси не се вземат предвид. Което острани изглеждаше по-скоро умилително, но пак бе някаква проява на лидерство, което като че ли през последните десетилетия остъстваше тотално на Стария континент.

Важното е интересът на европейските граждани да бъде защитен на всяка цена, а не исторически вражди на някои народи в рамките на ЕС с Русия или близостта им и зависимостта им от САЩ да диктуват условията за всички.

Междувременно угрозата американският закон да бъде атакуван от ЕК като нелегитимен спрямо международното право, а европейските фирми да плащат глоба един път зад океана, а втори - в Европа, че са платили глобата... остана. Което вече би било връх на абсурда и цинизма, без обаче да е учудващо.

И така, адският бумеранг "санкции- контрасанкции" неизбежно води до международно напрежение.

Европейските, американските и руските граждани - ще платят сметката по един или друг начин. Лидерите на санкционираните пък ще са големият политически печеливш - едва ли не жертва и достоен защитник на нацията от чужда агресия. И вместо да си отидат от властта, ще видят рейтингите им да полетят към небесата.

А логическият край на безумието във времето надали ще зарадва дори най-върлите му защитници и глашатаи...

Автор: Кузман Илиев, водещ на "Денят" по Bulgaria ON AIR