Все по-високи социални помощи в Германия... Но кой ще работи?

Германия може да е сочена за икономическия двигател на Европейския съюз, но страната има големи разходи по разрастваща й се социална система и това предизвиква голямо недоволство сред работодателите, от които се иска да плащат половината сметка.

През последните години все по-често се коментира, че Германия има прекалено щедра социална система за своите граждани, а в същото време призовава други страни членки на Европейския съюз да пестят.

Управляващата голяма коалиция на канцлера Ангела Меркел, в която влизат двете водещи политически сили в страната, християндемократите и социалдемократите, проведе поредица от скъпоструващи социални реформи през четирите години на своето съществуване.

Те включват възможност за пенсиониране на 63-годишна възраст на онези с достатъчен осигурителен стаж и по-големи помощи за родителите, които си взимат отпуск, за да отглеждат децата си.
На фона на предстоящите на 24 септември парламентарни избори в Германия, представители на бизнеса призовават следващото правителство да харчи по-пестеливо данъчните приходи.

Според последните официални данни германската държава е изразходвала 918 милиарда евро (1,1 трилиона долара) за социални помощи миналата година, като символичният праг от 1 трилион евро вероятно ще бъде преминат скоро и то въпреки рекордно високата заетост в най-голямата икономика в Европа.

За миналата година делът на тези разходи възлиза на 29,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) - леко повишение спрямо предходната.

Министърът на труда и социалните грижи Андреа Налес, която е член на по-малкия партньор в управляващата коалиция, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), все пак е на мнение, че социалните помощи са оправдани от икономическото представяне на страната.

Германският институт за икономически изследвания (DIW), водещ икономически мозъчен тръст, обаче защитава друга позиция.

Германия има голяма и ефективна социална държава, но все по-малко може да си я позволи, според главния изпълнителен директор на DIW Марсел Фрацшер.

Демографските промени означават, че има по-малко работници, които да генерират необходимото производство, каза Фрацшер пред ДПА, отбелязвайки, че Германия вече е сред страните, които плащат най-големи социални помощи на глава от населението.

"Ако сегашната тенденция се запази, високото равнище на социални разходи може да подкопае германската икономика и да прогони по-добрите работни позиции в чужбина", предупреждава той.
Конфедерацията на асоциациите на германските работодатели отбелязва, че бюджетът за социални помощи нараства по-бързо от БВП през последните години. "Структурните реформи, които намаляват цените, са от основно значение във всички части от социалната сигурност", каза неин говорител пред ДПА.

Увеличаващите се помощи за родителите, които си седят вкъщи и разрешаването на пенсионирането на 63-годишна възраст за определени категории работници се превърнаха в допълнително бреме за бюджета през изтичащия законодателен период, допълни той.

Той призова да не се допуска вноските за пенсия, безработица и здравно осигуряване, които са поделени приблизително поравно между съответния работодател и работник, да надхвърлят "червената линия" от 40% от брутната заплата.

Синдикатите не са съгласни. "Оплакването на работодателите от социалните плащания са чист ритуал", казва Анели Бунтенбах, която е в изпълнителния съвет на Конфедерацията на германските профсъюзи. Тя изтъква, че работодателите сега плащат по-малко от половината осигурителни вноски, като тежестта за служителите е по-голяма.

Изразходваните миналата година 918 милиарда евро си струваха, заяви Бунтенбах пред ДПА. "Социалната държава не е разход, а основа за благосъстоянието и социалния мир в Германия."

Според обществената асоциация VdK, която представлява интересите на инвалидите, хронично болните и възрастните хора, високите равнища на социалните плащания, въпреки ниската безработица, отразяват големия брой лошо платени работни места в Германия.

Работниците с ниска заплата получават т. нар. допълващо плащане от държава, за да могат да живеят, заяви председателят на VdK Улрике Маскер, добавяйки, че работниците трябва да могат да живеят прилично от собственото си трудово възнаграждение. Според данни на DGB около 7 милиона души в Германия са наети на нископлатена работа.

Следващото правителство трябва да се заеме с проблеми като бедността сред възрастните и намаляващия брой членове на профсъюзите сред работниците, като инвестира повече в инфраструктурата и образованието, смята синдикалното обединение.

"Социалното разделение, а не разходите, са истинската заплаха за Германия", казва Бунтенбах.

BDA твърди, тъкмо обратното, че кампанията за сегашните избори подстрекава "неспираща се пред нищо надпревара между партиите да наддават, когато стане въпрос за социалните плащания".
Работодателското сдружение недоволство, че увеличаването на тежестта на плащанията за социална сигурност ще подкопае икономическия растеж и заетостта.

А икономическият мозъчен тръст DIW призовава за "фундаментални промени" в германската система за осигуряване на ефективна социална държава.

"Необходимо е хората в бъдеще да получават по-малки социални плащания или БВП ще трябва да нараства чрез по-висока производителност, повече имиграция и по-дълъг стаж за пенсиониране", каза Фрацшер пред ДПА.

(БТА)