Каталунската криза - новото камъче в обувката на ЕС

Сепаратисткото предизвикателство от страна на Каталуния е нова ненавременна главоблъсканица за Европейския съюз, който се надяваше най-сетне да стъпи на краката си след десетилетие на екзистенциални кризи - от финансовата криза през миграциите до Brexit-а, пише Франс прес.

"В известен смисъл ЕС е институция, създадена за щастливи времена. Докато всичко е наред, тя работи добре. Възникне ли проблем обаче, тя се сблъсква с огромни трудности да заеме позиция и да действа", отбелязва Щефани Вайс, директор на брюкселското бюро на фондация "Бертелсман".

"Този проблем се очертава вече от доста време", допълва експертката, припомняйки, че каталунските сепаратисти подготвят референдума си за самоопределение от години. "Той обаче не получи нужното внимание" в Брюксел, подчертава тя.

Свидетелство за това е неловкото мълчание, запазено преди референдума от ЕС, притеснен от други сепаратистки уклони във Фландрия, Шотландия и най-вече Страната на баските.

След като народното допитване беше белязано от сблъсъци между сепаратистки гласоподаватели и полицаи, Европейската комисия за пръв път призова за диалог и осъди насилието като "инструмент в политиката", внимавайки обаче да не засегне Мадрид.

ЕК повтори, че референдумът е в разрез с испанската конституция и подчерта, че "защитата на правовата държава понякога изисква съразмерна употреба на сила".

"Бивша Югославия"

С изключение на Белгия, където фламандските националисти са влиятелен елемент в управляващата коалиция, и Словения, появила се след отделянето си от бивша Югославия, европейските столици запазват мълчание или заявяват непоклатима подкрепа за испанския премиер Мариано Рахой.

Това е така, тъй като най-децентрализираните страни се опасяват, че каталунският прецедент може да вдъхнови други сепаратистки райони, отприщвайки верижна реакция, която накрая ще направи ЕС неуправляем.

"Ако днес допуснете Каталуния да наруши целостта на Испания, това ще породи ефекта на доминото на целия континент. Вместо 27-членна Европа ще имаме една не-Европа от минидържави", предупреждава театрално испанският евродепутат Гонсалес Понс.

Съюзът оцеля при световната финансова криза през 2007 г., после и при дълговата криза, когато Гърция през 2015 г. едва не напусна еврозоната.

Той все още не се е възстановил напълно от дълбоката криза на солидарност между Изтока и Запада, избухнала по време на мигрантския наплив, воюва с Полша и Унгария за реформите им, които смята за нелиберални, и води изключително сложни преговори с Обединеното кралство във връзка с излизането му от ЕС през 2019 г.

В речта си при възобновяване на работата на Еврокомисията в средата на септември след лятната ваканция нейният председател Жан-Клод Юнкер заяви, че най-лошото е минало и изложи амбициозна програма за реформи, като обяви, че "вятърът отново духа в платната на Европа" благодарение на спада на безработицата и известно съживяване.

"Ново камъче"

Това беше преди каталунската криза, която "със сигурност е ново камъче в обувката" на ЕС, казва Фредерик Алман, който се занимава с европейски изследвания в Люксембургския университет.

Особено ако остане за дълго. "През това време европейците рискуват да изоставят истинските предизвикателства, които ги очакват: глобалните заплахи за сигурността (Северна Корея, тероризма, конфликтите в Близкия изток), които ни заобикалят, и световното икономическо съперничество.

Въпреки намеците от страна на сепаратистите, на евродепутати или експерти "ЕС няма никакъв интерес да се заеме с посредничество", тъй като "това ще легитимира сепаратистите", казва Алман, подчертавайки, че /европейските/ договори не предвиждат действия в случай на отделяне на дадена територия в рамките на страна член.

В Испания Конституционният съд обяви каталунския референдум за невалиден. За ЕС, съставен и ръководен от своите 28 страни членки, е невъзможно да пренебрегне конституционния ред на всяка от държавите си. За разлика от каталунския шотландският референдум за независимост от 2014 г. (спечелен с 55 на сто от лагера на отхвърлящите отделянето) беше организиран с одобрението на Лондон, което би позволило една добре подготвена раздяла.

Брюксел в не по-малка степен изгуби доверието на каталунските сепаратисти. Те обвиняват Комисията, която не се поколеба да влезе в схватка с Варшава за правовата държава, че изоставя "7,5 милиона европейски граждани" в Каталуния, "чиито основни права и най-вече правото на изразяване" са погазени.
 

/БТА/