Най-ценното в ЕС за българите: Свобода на пътуване, работа, образование

Българите остават сред оптимистите за ЕС, показва проучване, представено днес от Европейския парламент.

Почти половината българи (48%) са на мнение, че ЕС се движи в добра посока, но едва 28% имат това усещане за своята родина. Обратната посока се наблюдава при холандите и малтийците, според които техните държави се справят по-добре от ЕС, показват данните.

Попитани коя цел е най-добре ЕС да защитава, българите посочват свободата на пътуване, работа и образование.

Този отговор е споделен от мнозинството граждани на Великобритания, Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Словакия.

Възможните отговори на този въпрос са включвали също основните права и свободи; правото на работа; достатъчни и сигурни пенсии; опазването на околната среда. Темата за пенсиите е особено важна за унгарците, а за околната среда - за белгийците и малтийците, показва проучването.

Попитани как се определят повече - като граждани на своята държава или на ЕС - повечето българи са отговорили "и двете". Този отговор дават и повечето граждани на Австрия, Финландия, Чехия, Холандия, Дания и Литва.

В Германия и Швеция мнозинството се възприема повече като част от ЕС, докато в Естония, Великобритания, Гърция, Ирландия, Хърватия и Малта на първо място мнозинството поставя националната принадлежност.

Делът на българите, които имат усещането, че гласът им се чува в ЕС, намалява. Същата посока се наблюдава още само в Литва и Румъния, докато Кипър и Латвия не отчитат промени, а във всички останали държави от ЕС този дял расте, сочи проучването.

Изследването показва, че за последните 10 години въпросът със съпричастността между държавите в ЕС е изгубил от значението си за гражданите (спад от осем процента). Докато за близо половината българи и гърци този въпрос е важен, в Испания, Швеция и Малта темата има значение за двайсетина на сто от участниците в допитването и едва за 13 на сто от британците.

Общо в ЕС 64 процента от участниците са заявили, че членството на страната им в Общността осигурява принос (ръст от четири процента за една година), а 57 на сто са доволни, че са част от обединена Европа.

Най-заплашени (57 на сто) европейците се чувстват от тероризма, но също и от безработицата (43 на сто), бедността (42 на сто) и безконтролната миграция (35 на сто).

Всеки пети се страхува от промените в природата, организираната престъпност, въоръжен конфликт, крайностите в политиката, а едва един от десет посочва кибератаките, социалния дъмпинг, сигурността на данните и разпространението на заразни болести.

Проучването показва, че едва 33 на сто от хората виждат Европейския парламент в положителна светлина, а 42 на сто са безразлични. Над половината (55 на сто) са изразили интерес към следващите избори за евродепутати през 2019 година.
 

/БТА/