Заради Brexit: Еврокомисията предупреди, ще реже фондове

Европейската комисия предвижда да запълни половината от бюджетната дупка след излизането на Великобритания с намаляване на структурните фондове и европрограми. Това съобщи бюджетният еврокомисар Гюнтер Йотингер, който започна обиколка на европейските столици, за да консултира работата по бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС след 2020 г.

Днес Йотингер е в Румъния, а утре ще пристигне в София за срещи в правителството и в Народното събрание.

Излизането на Великобритания през 2019 г. ще остави дупка от около 12 млрд. евро в европейския бюджет, който е в размер на около €145 млрд. годишно.

Запълването на недостига ще бъде наполовина за сметка на сега съществуващи еврофондове, останалите от увеличаване на вноските, които страните членки правят към евробюджета, предвижда Европейската комисия.

Еврокомисарят ще предложи на правителството и ново устройство за финансиране чрез еврофондове. Пари ще се дават срещу реформи, а неизпълнението им ще се наказва с отнемане на средства. Според Йотингер става дума за изпълнение на сега незадължителните препоръки, които Брюксел издава ежегодно по линия на Европейския семестър. Те се отнасят до промени в икономиката, образованието и пазара на труда.

„Това означава, че парите ще са свързани със структурните реформи, които ЕС иска съответната държава да направи. Ако препоръките на ЕК се изпълняват, страната ще получи допълнителни средства. Но негативната условност ще работи също“, каза Йотингер.

Евромисарят смята, че това е единственият начин, при който нетните платци, които дават повече в бюджета, отколкото получават, да се съгласят вноските им да бъдат увеличени.

Промяната в начина на финансиране ще наложи и изменение на проектите, които ще печелят обществените поръчки. В бъдещия бюджет на ЕС пари ще има за програми, които имат „европейска добавена стойност,“ каза Йотингер.

Под термина Брюксел разбира проекти, които ще е по-евтино да се направят на европейско ниво, отколкото на национално. Като такива Йотингер цитира разработването на суперкомпютър, изследванията в биотехнологията, микроелектрониката и квантовите технологии.

Друга сфера, която ще запази достъпа до европейските пари, е охраната на външните граници, която според Еврокомисията излиза по-евтино, ако граничари се пращат, където е нужно, вместо всяка държава да поддържа полиция за охрана на собствените си граници.

Еврокомисията предвижда да запази финансирането и чрез кохезионните фондове, чрез които се подпомагат по-бедните държави, като включи в тях условието за реформи.

„Вземането на пари от богати държави като Люксембург, които имат БВП на глава от населението от €60 000 и подсилването на страни като България, където БВП е €6000, има смисъл за всички. То засилва инфраструктурата на България, която тя не може да финансира сама, но пък трябва да догонва, за да стане по-привлекателна за инвеститорите, да създаде работни места, да генерира приходи, с които да внася стоки и услуги от останалите в ЕС“, обясни Йотингер в началото на обиколката си.
Така според него България ще получи шанс за икономическо и социално сближаване, което ще е от полза за целия ЕС.

Междувременно вчера страните членки отхвърлиха предложения от Европейския парламент бюджет на ЕС за 2018 г. като твърде завишен. Евродепутатите гласуваха в сряда в Страсбург общи разходи от €146,7 млрд. евро при предложени от Еврокомисията €145.4 млд. Според страните членки европейският бюджет догодина не бива да надхвърля €144.4 млрд. За 31 октомври са насрочени 20-дневни помирителни преговори между парламента и страните членки за намиране на компромис по размера на бюджета на ЕС за догодина.