Принципът на доминото: Несигурността за Германия, несигурност в ЕС

Провалът на германските коалиционни преговори е последният удар за Европа, който не беше предвиден от никого. Разбира се, това е различен вид шок от банковата криза, войната в Украйна, бежанската криза, Brexit-ът, Тръмп, отслабването на демокрацията в Полша и Унгария или каталунския сепаратизъм, подчертава британският в. "Гардиън".

Германският политически живот е разстроен, но основите все още съществуват - следвоенното демократично устройство не е под особена заплаха.

Въпреки това ситуацията е разтърсваща. Най-голямата сила в Европа е в неизвестни политически води в момент, когато много въпроси на континента остават без отговор. Несигурността в Германия означава още повече несигурност за ЕС, но не бива да се очаква, че кризата ще бъде фатална, пише БТА.

Няма особени съмнения кои сили ще опитат да се възползват от тези събития. Крайнодесните сайтове преливат от радост при новините, че германската канцлерка Ангела Меркел изпитва дълбоки затруднения. Тя е любима мишена на популистите и екстремистите, както вляво, така и вдясно на политическия спектър.

Влиянието на Германия в Европа беше порицавано от мнозина, и не на последно място от руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп. Очакваше се ЕС да плава с попътен вятър тази година, според израза на Жан-Клод Юнкер.

Но сега последствията за Европа от германската криза ще зависят от това как френският президент Еманюел Макрон ще изиграе своите карти. Извеждането на Европа от затруднено положение е една от най-големите му амбиции - но със затрудненията на Меркел, на него също започва да не му достига време. Динамиката на френско-германския съюз става все по-важна.

Някои в Берлин смятат Ангела Меркел за спокойния лидер, от който Германия се нуждае, и се опасяват от нови избори, отбелязва в. "Гардиън" в друга статия под заглавие "Опасявам се от германски Тръмп". "Под ръководството на Меркел страната поне е учтива и благоприлична, но се страхувам от силите, работещи зад кулисите, и се страхувам от това кой може да управлява, ако тя слезе от власт. Видяхме какво стана в САЩ и как езикът и поведението на хората се оформят от Доналд Тръмп. Страхувам се от германски Доналд Тръмп, или още по-лошо", гласи цитираното изказване на Самиха Багдади, 47-годишна работничка в сферата на услугите.

Компромисът е част от генетичния код на германската парламентарна демокрация - до такава степен, че когато в понеделник германците разбраха за провала на преговорите, тя бяха шокирани. Подобен провал е предизвикателство за новата роля на Германия в света, както и нов пример за опасностите от политическия абсолютизъм, заливащ демокрациите по цял свят, пише в. "Ню Йорк таймс".

Германският страх от политическа нестабилност е дълбоко вкоренен. За мнозина влизането на Алтернатива за Германия в парламента напомня за мрачната съдба на Ваймарската република и събитията, последвали колапса й. Историци правят и паралели между наши дни и обстановката през 30-те години на миналия век, довела до нацизма.

Предвид очевидните разлики, те могат да бъдат отхвърлени като проява на историческата травма, която не отговаря на реалността в една от най-стабилните политически системи в света. Може да се стигне до няколко седмици на политически хаос, но в края на краищата, някой ще действа като възрастен и ще премисли - или ще се стигне до нови избори и ново разпределение на силите в парламента.

Но "не сме като Ваймарската република" не е най-утешителното изявление. Германската политическа система се опира на способността да се правят компромиси. Възходът на популизма затрудни това, включително и в политически план.

Решението на лидера на Свободната демократическа партия (СДП) Кристиан Линднер за напускане на коалиционните преговори показва, че Алтернатива за Германия е успяла да дискредитира компромиса като основна ценност на демокрацията. Както показва интервю с Линднер, СДП очевидно се опасява, че АзГ ще каже на избирателите им, че СДП ги е предала, за да получи шанс да управлява, отбелязва американското издание.

Внезапният край на преговорите е тежък удар за глобалния имидж на Германия като стабилна и отговорна сила. Следващите седмици ще покажат кое е по-важно за германците: страхът от нови избори или правителство на малцинството, или новооткритото отвращение към политическия компромис.