70 години по-късно: Европа и амбицията й за обща отбрана

Страните от ЕС са на път да постигнат след 70 години амбицията си за обща отбрана, след като вчера лидерите на 25 членове на съюза подписаха пакт да финансират, развиват и разполагат общи въоръжени сили след решението на Великобритания за напусне блока, пише Ройтерс.

Отначало блокиран от френския парламент през 50-те години, а по-късно от Великобритания, която се страхуваше от европейска армия, пактът има за цел да сложи край на прахосването на милиарди евро за отделни отбранителни политики и на тежката зависимост на Европа от САЩ.

"Днес е исторически ден", заяви върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, която помогна за осъществяването на френско-германските планове за отбранителна интеграция. "Това превръща Европейския съюз в надежден доставчик на сигурност", каза тя преди срещата лидерите, които подписаха пакта.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е постигнат "конкретен напредък", а холандският премиер Марк Рюте каза, че пактът ще направи Европа по-мобилна в света. "Не става дума да заменим НАТО, а да бъдем по-гъвкави и да използваме по-добре ресурсите си", каза Рюте пред репортери.

Лидерите подписаха пакта, известен на европейски жаргон като Постоянно структурирано сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната (ПЕСКО), което е една от най-осезаемите стъпки в европейската интеграция, след като британците гласуваха да напуснат блока.

Отбранителната интеграция беше съживена от Франция и Германия с подкрепата на Италия и Испания като демонстрация на единство след Brexit. По-голям тласък дойде от провалите през 90-те години, когато ЕС не беше в състояние да участва във войните на Балканите и разчиташе на водената от САЩ НАТО да спре кръвопролитието на прага й.

В Либия през 2011 г. френско-германската въздушна операция се сблъска с недостиг на муниции и оръжия и отново бе принудена да се обърне към САЩ, което бе възприето като огромно неудобство за Европейския съюз, важна икономическа сила.

Заварени неподготвени от анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и изправени пред заплахи, вариращи от държавно финансирани компютърни хакери до атаки от радикални елементи, правителствата на ЕС явно са преодолели неохотата си да работят заедно по военните въпроси.

Критиката на президента на САЩ Доналд Тръмп за ограничените отбранителни разходи, редица разногласия по външната политика и предупрежденията на Тръмп към съюзниците, че няма да могат да разчитат повече на САЩ, ако не плащат повече, също изиграха роля.

"Тъжно е, че трябваше Доналд Тръмп да ни подбутне, но така или иначе изходът е правилен", заяви бившият германски външен министър Йошка Фишер, който подкрепи през 1999 г. намесата на НАТО в Косово, но се противопостави на войната в Ирак през 2003 г.

За разлика от минали опити за европейска интеграция в отбраната НАТО подкрепи проекта, но генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, който участва в част от срещата на върха, отправи призив да се избегне дублиране. Двадесет и две от 25-те страни от новия пакт са също членове на НАТО.

"Трябва да има съгласуваност между развитието на отбранителните способности в НАТО и в ЕС. Не можем да рискуваме да се стигне до конфликтни изисквания от ЕС и от НАТО за едни и същи държави", каза той пред репортери.

"Силите и способностите, които ще бъдат развити по европейските инициативи, трябва да са на разположение и на НАТО, защото ние имаме един и същи набор от сили", добави Столтенберг.

Остава да се решат въпроси за финансирането на бъдещи мисии на ЕС. Европейски отбранителен фонд на първо време с пари от Европейската комисия все още очаква одобрение, макар че вече е в ход пилотна фаза за отбранителни изследвания.

По ирония, отбелязаха дипломати от ЕС, британският премиер Тереза Мей ще бъде наблюдател на началото на проект, подкрепян от Великобритания в края на 90-те години, но от който няма да е част заедно с Дания и Малта.

Смята се, че вчерашното споразумение води началото си от англо-френско споразумение в отбраната от 1998 г. Не е изключен компромис Великобритания да може да се включи в ПЕСКО по-късно, но само при условие, че предостави финансиране и експертна помощ. 

/БТА/